Дъглас Адамс - Титаник — звездният кораб (По идея на Дъглас Адамс)

— Ние искаме просто да се върнем на Земята — рече Нети.

— Разбира се! — капитан Болфас отново тракна с токове и Нети потръпна вътрешно от възхита. — Изцяло на вашите услуги. Елате!

И Нети последва капитана, а високите й токчета тракаха по покрития с прекрасен паркет сервизен коридор.

Дан не беше съвсем сигурен защо чак толкова се изненада, когато разбра, че на Звездния „Титаник“ има килии. В известен смисъл така и трябваше, предположи той, ала въпреки това те изглеждаха съвсем не на място сред целия този лукс и елегантност. Килията, в която ги хвърлиха двамата с Журналиста, беше — каквито поначало са си килиите — гола и студена. Също и влажна — естествено, точно това би трябвало да очакваме от една килия, но все пак беше странно, при положение че се намира на подобен технологичен връх.

— Люси е такова страхотно парче за чукане! — Журналиста клатеше възхитено глава. — Късметлия мъж си ти.

— Виж — каза Дан, — много ми е неприятно, че трябва да те извадя от това заблуждение, но на Земята ние се отнасяме към тези неща различно от вас, блеронтинците…

— И още как! — възкликна Журналиста. — Когато Люси първа ми предложи да правим секс, направо не повярвах на ушите си!

— Какво, какво?! — възкликна на свой ред Дан.

— Ами ние си мислехме, че бомбата всеки миг ще гръмне и тя… такова… хей! Точно се сетих! Според теб тази, другата ти приятелка… как й беше името?

— Тя ти е предложила… да правите любов?!

— Оная русата — Нощи!

— Нети.

— Според теб дали Нети ще се сети да заприказва бомбата?

— Не ти вярвам, че Люси ти е „предложила да правите любов“! — опъна се Дан.

— Така всъщност разбрах за първи път колко различно се отнасяте към секса вие на вашата планета!

Дан се умълча. От толкова години познаваше Люси — и какво?! О! Че те май вече станаха цели тринайсет години (а може би и повече, тъй като пътуваха със скоростта на светлината!) и през цялото време не помнеше някога Люси да е подела инициативата и за един-единствен сексуален акт. През първите години той понякога лежеше нощем буден и чакаше дали все пак тя няма да му посегне, но най-накрая се отказа. Тя винаги с най-голяма радост се любеше с него, но той трябваше да започне пръв. И беше приел, че просто това е положението.

— Ей! Надзирателю! — крещеше Журналиста през решетките.

— Жу! Ти ли си? — обади се гласът на Люси от една килия по-надолу по редицата.

— Люси! — викна Журналиста. — О, пангалинска канализация! Искам да те побъркам от чукане!

— ПРЕСТАНИ! — не издържа Дан и се нахвърли върху Журналиста. Двамата се затъркаляха по подгизналия под. Дан млатеше и риташе, а шашардисаният журналист Жу се опитваше да се оварди.

— Дан! ДАН! Ти ли си? — крещеше Люси. Чуваше, че се бият. — Престанете! Пестете силите си! Все някак трябва да се измъкнем оттук!

— Люси е права! — изпухтя Журналиста. Изведнъж бойният дух на Дан се изпари и той се зачуди защо ревнуваше толкова.

— Защо ме нападна? — попита Журналиста.

Дан понечи да му разясни земните сексуални нрави, но се спря.

— Виж какво — каза той, — хайде да сключим примирие! Просто повече недей да говориш за секс днес, става ли?

— Щом казваш… Но за мене не се притеснявай. Изобщо не съм шокиран от свободните ви нрави на Земята…

— Няма ли да млъкнеш поне за минутка?!

— Добре де! — съгласи се Журналиста.

— А сега — продължи Дан, — разкажи ми всичко, което знаеш за тоя кораб, на който се заклещихме, а после може би ще успеем да измислим заедно някакъв начин да се измъкнем.

И така, Журналиста разказа на Дан как заради строителството на Звездния кораб „Титаник“ планетата Ясака беше банкрутирала и как после „Звездострой Инкорпорейтид“ бяха преместили строителството, без да си изплатят дълговете. Разказа му и за слуховете за финансови проблеми около строежа на Блеронтин, за както подозираха, калпавата работа на Неомъжените майки тийнейджърки и за претупването на нещата въобще. Дан научи и за Леовинус — архитекта, инженера, художника, композитора и най-великия всеобщ и всевъзможен гений на Галактиката — и за срещата с него преди излитането на кораба. Журналиста описа и Скралионтис, счетоводителя, който му беше съобщил за бомбата и заговора за взривяването на кораба, и за присвояването на застраховката, и за това как предателят скочи в обятията на смъртта, след като го беше нападнал някакъв папагал.

После той осведоми Дан как, въпреки че беше ранен, бе решил да се скатае на борда, за да направи големия удар в журналистическата си кариера, който досега винаги му бе убягвал: щеше да извади на показ цялата история за построяването на кораба и в същото време да опише какво е да си единствен пътник на борда, (идеята била да се изстреля корабът на автопилот и след това да се изпрати на Дормилион, където да се качат първият екипаж и първите пътници.)