Дъглас Адамс - Титаник — звездният кораб (По идея на Дъглас Адамс)

Журналиста сякаш се изненада.

— Скралионтис не ми разказа нищо за тази част от заговора!

— Какъв заговор? — Болфас тайно се възхищаваше на блеронтинския си противник за способността му да запази хладнокръвие при такива обстоятелства. Някой по-слаб би поддал. „Жалко, че в тази война не сме на една и съща страна — мислеше си той. — Обаче от друга страна, ние всъщност въобще не водим война.“ Помъчи се да се стегне.

Тогава Журналиста му разказа всичко, което знаеше за заговора на Скралионтис и Бробостигон да взривят големия кораб и да присвоят застраховката. Болфас слушаше, пребледнял от гняв. Нети виждаше как вътре в него всичко кипи.

Капитанът се поколеба — вече беше хванал дръжката на СР-пистолета — но нещо в погледа на Нети го възпря. Остави оръжието на мира.

— Бяха в кораба вечерта преди излитането — рече Журналиста. — Не са искали да привличат внимание като ту влизат, ту излизат, така че каквото и да са извадили от централната интелигентна система, са го скрили някъде на борда.

— Звучи ми приемливо — обади се Асмал, другият ясакански командир, който до този момент се справяше фантастично добре с играта „Тетрис“.

— Много добре! — отсече Болфас. — Ще претърсим кораба от носа до кила. Трябва да намерим тези части или никога няма да успеем да върнем Нети на нейната планета! Всъщност както стоят нещата и до Ясака ще видим зор да се замъкнем!

— Мисля, че ще се справим, капитане! — обади се Родден, навигационният инженер. — Намираме се в зона Сириус Е-О 3278, в района Проксима-Бетрил на Вътрешната галактика. Главата си режа, че ще ни закарам у дома веднага щом Асмал поеме ръчното управление на енергията на кораба!

Асмал кимна.

— В момента контролирам достатъчно функции, за да направя маневрата. Но ще пътуваме доста дълго — поне няколко часа.

И така, великият Звезден кораб „Титаник“ обърна огромното си туловище сред обкичения със звезди космически мрак и мудно се повлече към планетата Ясака.

Търсенето на липсващите части от корабния мозък се оказа по-трудно от всички очаквания. Това се дължеше главно на корабните роботи, които започваха да се държат все по-ексцентрично. Портоботите халюцинираха — отваряха вратите пред несъществуващи домашни любимци на пътници от Първа класа и се опитваха да очароват кошчетата за боклук. Пиколоботите пък изпаднаха в траен упадък — бяха си навили на пръста, че единственият начин да се избегне краят на цивилизацията, както го разбираха, беше да се ядат по-малко белтъчини. Чистоботите постоянно изскачаха от пода и пръскаха такива вълма прах, че човек да се препъне в тях.

Но най-големият проблем възникна в главния бар на кораба. Барботът бе уловен в някаква странна кибер-психо-примка въпреки факта, че сред шарените чаши и бутилки на рафта зад него съвсем ясно се виждаше част от мозъка на Титания.

— Дасърейсегичка! Ей с’я ш’доа… Сам’да сбъркам тоа коктейл и ейсясър… — барботът се люшкаше между чаровното заплитане на езика и войнственото пиянство.

— Просто ни дай онази киберчаст там, на рафта… — пробва се ефрейтор Голхолиуол. Но барботът го ухапа по носа.

— Оуу! — нададе вой ефрейтор Голхолиуол.

Всеки опит да се изкатерят на бара и да докопат обекта барботът посрещаше с учудваща демонстрация на сила и накрая миролюбивите ясаканци бяха принудени да отстъпят.

Когато постепенно се намериха всички липсващи части освен една, от планетата Ясака вече виждаха приближаващия „Титаник“.

Завръщането у дома беше най-любимото нещо в живота на надзирателя, откак се помнеше. Скоро щеше да си грее краката на жаркия огън в камината с халба „Старомодна бира“ в ръка, а семейството му щеше да търчи насам-натам около кухненската печка или да играе разни игри на верандата по залез.

Ето защо си свиркаше една доста жизнерадостна мелодийка, докато отваряше вратата на килията и светваше Дан, че вече е свободен човек.

Ако Дан беше по-музикален, щеше да разпознае в тази мелодийка не друго, а „Госпожицата от Армантие“ — френска песничка, популярна през Първата световна война. Причината, поради която надзирателят я знаеше, е донякъде свързана с контрабандата на френско шампанско на Блеронтин през споменатото в началото изкривяване във времето. Защото, да си кажем истината, надзирателят не беше друг, а Пилиуидлипилипитит, знаменитият контрабандист и водач на печално известната Банда на Пилиуидлипилипитит, една от най-неприятните прояви на организираната престъпност, избуяла след краха на ясаканската икономика. Пилиуидлипилипитит се беше предрешил като най-обикновен ефрейтор от ясаканската космическа флота с цел да разузнае из кораба „Титаник“ за евентуално оплячкосване по-нататък. Но това е друга история.