Дъглас Адамс - Титаник — звездният кораб (По идея на Дъглас Адамс)

— О! Разбира се! То това си е мъжка работа! — изкоментира Нети.

— Бомбо? Там ли си? — Дан изобщо не я чу. — Обади се!

— Говорех с Нети — обади се кисело бомбата.

— О! — възкликна Дан и подаде мобифона на Нети. — Извинявай! — прошепна той.

— Нети е — рече Нети в слушалката. Бомбата пак мълчеше. — Бомбо? — повтори тя.

И отново — мълчание.

— Бомбо! — в тона на Нети се прокрадна настоятелност. — Обади се!

И бомбата се обади… много тихичко…

— Аз съм Мегабум! — рече тя.

— Така ли се казваш? — попита Нети.

— Да. Нали съм бомба.

— Знам — рече Нети.

— Харесва ми да слушам гласа ти, Нети — заяви бомбата.

— И на мене — да слушам твоя, бомбо — отвърна Нети.

— Нали не го казваш… просто ей така?

— Не, не го казвам просто ей така. Гласът ти е много мек за електронен глас. Приятен е. — За миг на Нети й се стори, че бомбата плаче. — Би ли започнала пак да броиш за мен?

— Ако наистина го искаш — отговори бомбата.

— Искам — рече Нети.

— Много добре — съгласи се бомбата. — Ще броя само за тебе, Нети… Но това е последният път… най-последният път…

Мълчание.

— Правя го само заради тебе, Нети.

— Благодаря ти, бомбо.

— Късмет, Нети.

— Късмет, бомбо.

— Хиляда… деветстотин деветдесет и девет…

Нети беше толкова напрегната, докато се опитваше да спре бомбата, че не осъзнаваше колко е ужасена, но в следващия миг коленете й се подкосиха и тя се свлече в ръцете на Дан, които нежно я подхванаха.

Болфас, застанал на капитанския мостик на Звездния кораб „Титаник“, не вярваше на очите си: блеронтинските наемници се изнасяха скоростно с ракетите си.

— Какво става на тая Ясака?! — възкликна той. — Блеронтинците не се предават току-така — обикновено се бият до последния наш човек! — Ала за всеки случай заповяда да ги обстрелят с още един залп и мракът около ракетите отново избухна в светлини и грохот. За по-малко време, отколкото трябва на снорка да се изцвъка на чинийка, флотилията на застрахователите обърна и се изгуби сред звездите отвъд прекрасната зелена Ясака.

В този миг Дан и Нети отново се втурнаха в капитанската каюта.

— Защо не сте в килиите?! — тросна се Болфас.

— Те стреляха право във врага! — изникна зад тях ефрейтор Инчбиуиглит. — Наемниците затова избягаха!

— Трябва да направим нещо с бомбата! — извика Нети. — Каза, че брои за последен път!

— Ужас! — възкликна Болфас. Изглеждаше страшно мрачен.

— Да! Каза, че този път ще избухне!

— Целили сте се директно в блеронтинците?

— Че вие не смятахте ли да го правите? — попита Нети.

— Не! Не! — разгорещи се Болфас. — Нашият морален кодекс е много строг! Драга ми госпожице! Кажете ми, че не сте искали да се целите именно в тях?

— Точно това искаше, естествено! — на Дан вече му кипваше. — Това беше единственият начин да ги спрем! С бомбата какво ще правим?

— Щом усетиха, че Нети стреля по тях и се изпариха! — възкликна въодушевено Инчбиуиглит.

— Налага се да пратя всички ви в ареста!

— Капитан Болфас — обади се Нети с най-чаровния си глас. — Вашите нрави на Ясака са ни неизвестни и ние можем да реагираме единствено като земляни. Боя се обаче, че на Земята хората насочват оръжие към други хора, за да ги убиват и раняват. Оръжията служат за това. И на мене не ми харесва, но това е положението. Не сме искали да пристъпваме вашия Кодекс на честта; просто се опитахме да спасим вас и кораба от застрахователите. А сега чуйте… — и тя включи мобифона.

— Деветстотин деветдесет и две… — броеше бомбата.

— Имаме около тринайсет минути!

— Много добре — рече Болфас с каменна физиономия. — Налага се да се извиним на блеронтинците.

— Но те се опитваха да ви убият! — възкликна Нети.

— Така е, защото си нямат морален кодекс, който да им го забранява — отговори Болфас с необорима логика. — Ще напиша извинителното писмо веднага щом ми се отвори време.

— Ако не направим нещо с бомбата — възкликна Дан, — на всички ще ни се отвори страшно много време!

— Прав си — рече Болфас. — Веднага ще я обезвредя!

Нети настоя да бъде при бомбата, докато я обезвреждат.

— Дължа й го, така мисля — обясни тя, щом Дан се опита да я разубеди. — Пък и ако избухне, няма никакво значение кой къде се намира на кораба.

Ясаканският експерт обезвредител се съгласи и пусна торбата с инструментите си до бомбата.

— Четиристотин трийсет и четири… — броеше тя.

— Здрасти, бомбо! — обади се Нети.