Дъглас Адамс - Титаник — звездният кораб (По идея на Дъглас Адамс)

Изведнъж един дрезгав глас прокънтя от високоговорителите:

— Това е официалната космическа флота на Блеронтинската застрахователна компания „Магна корпус“. Ние притежаваме лиценз и според Блеронтинския закон за уреждане на застраховките за загуби сме изпратени да ликвидираме остатъчните средства на строителна компания „Звездострой“, „Звезден кораб «Титаник» холдинг ООД“ и „Звездна светлина травъл инкорпорейтид“ въз основа на застрахователна таблица пара-6, подраздел 3. От името на гореспоменатата застрахователна компания ние реквизираме този кораб като наша законна собственост. Моля ви, напуснете тихо и прилично.

— Сноркопишковци! — кресна Болфас. Той знаеше как се борави със системите за свръзка на кораба и гласът му отекна из наемническите ракети толкова силно, че и в кораба дочуха ехото. — Ние построихме този кораб! Не щадихме грижи и майсторлък за него, без да ни се свиди и без да ни се зловиди! Купувахме най-прекрасните материали и влязохме в дългове, докато се мъчехме да постигнем изключително високите параметри, поръчани от господин Леовинус. И една стотинка не сме получили за това! После, когато ни отнеха строежа, семействата ни затънаха в нищета и глад. Корабът е наш по всяко морално право в Галактиката. Нещо повече, претендираме за него и в правото си на спасители! Намерихме го и го докарахме там, където му е мястото! Вървете на майната си!

Още докато говореше, четири от наемническите кораби се прилепиха към корпуса на кораба. Куки захапаха обшивката на „Титаник“, а въздушните люкове бяха пробити отвън.

В същия миг въздухът около наемниците избухна в светлини, пушек и грохот и ясаканците се юрнаха в бясна контраатака.

През цялото това време Нети, Дан, Люси и Журналиста отново се озоваха под арест и половин дузина възбудени ясакански стражи ги подкараха към килиите. Тъкмо бяха преполовили що-годе Големия осов канал, когато един челен отряд от блеронтински наемници изведнъж изскочи от Преддверието и откри огън. Тримата земляни и Журналиста се захлупиха на пода, но ясаканците, свикнали със своите СР-пистолети, се поколебаха секунда и в тази секунда изгубиха. Ефрейтори Инчбиуиглит и Канцитинкер-Ригипитил успяха да стигнат до отсека, ала Яктрак, Бунцливотер, Тидолофт и Форуаб бяха улучени от упор. Те се сграбчиха за гърдите, а оръжията им издрънчаха на пода.

Нети първа се метна към едно от тях и без всякакво колебание го насочи към наемниците. Като се има предвид, че на Земята хич и не беше похващала пушка, Нети като че ли овладяваше ясаканския „бластер“ със забележителна лекота. Сякаш й беше съвсем ясно как се държи; забеляза и спусъка точно под една от цевите. Прицели се и го натисна; от дулата избухнаха пламъци и двама наемници се проснаха на земята.

— Не! Не! — викна тревожно ефрейтор Инчбиуиглит. — Цели се над главите им!

— И дума да не става! — изкрещя Нети и повали още един блеронтинец. Люси, Дан и Журналиста също бяха грабнали по един бластер и започнаха да обстрелват нападателите.

Ясаканските стражи бяха съвсем явно шокирани. От своя страна блеронтинците бяха тотално изненадани. Бяха свикнали да посрещат яростния огън на СР-пушките на ясаканците, а при крайни обстоятелства — ясаканците да стрелят над главите им. Но това беше нещо ново! И освен това — много тревожно! Неколцината останали прави блеронтинци погледнаха към повалените си другари, после — пак към противника, който дори и в момента ги обстрелваше. И без да очакват следващия залп, се врътнаха и търтиха да бягат.

Ясаканците стояха сащисани. Никога в цялата история на техните народи блеронтинци не бяха побягвали пред ясакански огън!

Междувременно Нети бе изтичала до вратата на Преддверието и продължи да обстрелва оттам отстъпващите блеронтинци. Но наемниците вече се бяха напъхали във въздушния шлюз и затръшнаха вратата.

— Внимавай с боята! — задъхано й подвикна ефрейтор Инчбиуиглит.

— Браво! — извика Дан, който току-що беше притичал до Нети. Тя дишаше тежко и Дан, застанал близо до нея, усещаше топлината на тялото й. Изведнъж тя се извъртя.

— О, Божичко! Бомбата! — възкликна и измъкна мобифона от джоба си.

— Две… — броеше бомбата. — Едно…

— Здрасти, бомбо! Нети се обажда.

— Здрасти, Нети…

— Добре ли си, бомбо?

Последва тишина. За миг на Дан му се стори, че са загубили.

— Бомбо? Там ли си, бомбо? — повика Нети. Ала бомбата не отговаряше,

— Бомбо! — Дан сграбчи мобифона.