Дъглас Адамс - Титаник — звездният кораб (По идея на Дъглас Адамс)

— О, не се притеснявай за него! — изпухтя Журналиста. — Нито ни вижда, нито ни чува. Ние сме в материята. Той ще се потопи в онова нещо изцяло и докрай. Винаги става така: като сложиш такъв шлем за първи път и те няма пет-шест часа! Хайде да го направим!

Но Люси отново го отблъсна.

— Ясаканците нападат кораба! — протестира тя.

— Точно така! — отговори Журналиста. — Нямаме почти никакво време! Бързо!

— Ти само за това ли мислиш?! — изхленчи Люси.

Журналиста вече я хапеше по врата и по гръбнака й запълзяха възбуждащи тръпки.

— Нали ти казах, ние, блеронтинските мъжкари, като се възбудим веднъж…

— Аааа! — писна внезапно Люси. — Ами бомбата?!

— Пангалин! — възкликна Журналиста. — Забравих! — той извади малко устройство от многобройните си джобове и го включи.

— Двайсет и пет… двайсет и четири… двайсет и три… — броеше бомбата.

— Зайци беззъби! — изруга Журналиста. — Почти е свършила!

— Двайсет и две… — рече бомбата.

— Ей! Бомбо! — кресна Журналиста в устройството.

— Не ми говорете! — изхленчи бомбата. — Почти накрая съм… Двайсет и три… Не, това вече го минах…

— Нападат ни! — изкрещя Журналиста.

— Двайсет и… О, не! Мамка му! Рестартирам броенето. Хиляда…

Журналиста изключи телефона и зацелува Люси, като същевременно разкопчаваше костюма й.

— Замалко да я изтървем! — въздъхна той.

— О-па! Замалко да се бутна в един транзистор! — възкликна Дан.

И тогава Люси докопа Журналиста и го срути на пода.

— Ти си луд! — изпъшка тя.

Когато Люси и Журналиста най-сетне успяха да навлекат дрехите си, думкането и лумкането по стените на кораба вече беше спряло. Дан, който продължаваше да се промъква през някакви невидими препятствия из данните, изведнъж кресна:

— В кораба са!

Журналиста награби колкото можеше да носи оръжия и се втурна навън. В долния край на Големия осов канал дребни, набити фигурки вече щъкаха по кея. Журналиста се скри зад голям пиадестал, върху който гореше свещник, и се прицели. Щом и Люси се присъедини към него, той стреля. Поредица от експлозии разлюля кея и нашествениците се проснаха по очи.

В следващия миг Люси усети как въздухът наоколо и над нея избухва в светлини и грохот. Ясаканците бяха отвърнали на огъня.

— Хей! Тоя въздушен канал край няма! — Люси се обърна и видя, че Дан (както си беше с ВР-шлема и в пълно неведение за всичко, което става в материята) е излязъл през отворената врата и сега върви право към Големия осов канал.

— ДАН! — изпищя тя и се втурна към него, щом краката му стъпиха на края на брега. Мигом избухна нова експлозия — ясаканците пак стреляха. Но Люси бе успяла да докопа Дан за ръкава. Съумя да го дръпне навътре, точно когато щеше да цамбурне във водата и го бутна обратно към каюткомпанията. Журналиста междувременно стреляше като побъркан най-общо по посока на нашествениците. Но вече се беше вдигнал такъв пушек, че и двете страни не виждаха кой знае какво.

— Да се махаме оттук! — изкрещя Журналиста, подбра Люси и Дан и ги набута обратно в каюткомпанията.

— Кой е подпалил пердетата?! — кресна Болфас в мига, в който нахлу в каюткомпанията. Кимна и двойка ясакански майстори веднага изтича да ги смени. Болфас беше повел Специалния си нападателен отряд по един заден сервизен коридор към каютите на екипажа, докато Йелин и Асмал предвождаха фронталната атака по главните артерии на кораба.

На Болфас страшно му хареса как бяха успели да дооформят тавана на сервизния коридор. Той се преизпълваше с тихо задоволство, докато сред нощния мрак съзерцаваше майсторството и висококачествения материал, щедро използвани дори в сервизната площ на огромния кораб.

— Никога в цялата история на нашия народ не е имало друг подобен строеж! — разказваше той на внуците си, насядали вечер около камината, докато си хапваха яхнийката с галушки и снорковите пръжки. — Дори и пердетата в каюткомпанията са изтъкани от космите на копринен канадил, който живее високо в планините Мерлор и може да се улови само с любов и доброта. Косъмът на канадила е толкова фин, че може да се тъче само на светлината на луните, защото огрее ли го слънце, се топи като сняг. — Децата обичаха тези приказки за майсторството и храбрите подвизи на инженерството.

И щом Болфас видя как някой е поругал подобна изпипана работа, направо нещо го преряза. Всъщност наистина страшно се вбеси.

Точно в този миг една фигура с ВР-шлем се препъна в прага, последвана от още двама — единият от които съвсем явно беше блеронтинец предател. Черен гняв погълна Болфас и в следващия миг вече бе извадил своя СР-пистолет и попиля тримата новодошли на космически прах. Телата им избухнаха като свръхнови и навсякъде пръснаха черва и разкъсана плът, която бързо се нажежи и пламна радостно, преди да успее да оплеска или опетни прекрасните, лакирани на ръка стени.