Джеймс Ролинс - Последната тайна на земята

— Да знаеш, че горе, над нас, има някой, който също много очаква да го прегърнеш и целунеш — прошепна Бен на ухото и.

Тя се отдръпна от него и стисна раменете му силно.

— Да не би да искаш да кажеш, че…

— Джейсън е жив и здрав. Само дето е малко шокиран. Като всички нас.

Очите и се изпълниха със сълзи и замъглиха усмивката на Бен. Той я прегърна. В неговите прегръдки тя за пръв път усети, че е част от семейство. Чувство, което дотогава не бе познавала.

Без да се измъква от прегръдката на Бен, Ашли видя как в помещението влезе Борада. На лицето му бе изписано смущение. Отиде до Тругула и двамата започнаха разговор, изпълнен с енергични жестикулации. Очите на Борада се изпълниха с изумление.

— Ще те оставя за малко, за да проверя дали няма да си имаме още неприятности — прошепна Бен.

След като Тругула приключи изложението си, вождът погледна с погнуса тялото на Синджари. После се обърна към Ашли и Бен и наклони тържествено глава в посока към тях. Ашли така и не разбра дали по този начин той изразяваше благодарност, или извинение.

Бен се извърна.

— Насмалко щях да забравя. — Отиде до тялото на Синджари и развърза кесията, прикрепена към пояса на мъртвеца. Бръкна в нея и извади оттам диамантената статуетка. — Она! — произнесе Бен и повдигна фигурата така, че да я видят всички. Сетне внимателно постави женската статуя върху пиедестала редом до мъжката фигура. — Хубава двойка са, нали?

Джейсън седеше в едно мръсно кресло в разрушената чакалня до кабинета на Блейкли. Държеше в скута си пукнатата играчка „Нинтендо“ и се опитваше да я оправи. Хари и съществата, които го придружаваха, бяха някъде навън. Патрулираха и пазеха. След взривяването на асансьора Хари взе мерки районът да бъде добре охраняван.

На Джейсън му бе наредено да стои заедно със Санди в кабинета на Блейкли. Тя обаче го нервираше. През цялото време гледаше някаква точка в пространството и си оправяше косата с пръсти. Дори не забеляза как той стана от креслото.

Все още размишляваше над това, как Бен го бе спасил. Надяваше се той скоро да се завърне заедно с майка му.

Застина, тъй като внезапно чу тих стържещ звук непосредствено до сградата. Това сигурно бе Хари или някой от приятелите му. Звукът се разнесе повторно. Наподобяваше шума, издаван от влачени дъски.

Джейсън тихо се изправи и направи крачка напред към стаята, където бе безопасно. Чу обаче звука още веднъж и любопитството му надделя. Доближи се до разрушения вход на сградата.

Щеше само да надникне. Можеше пък и да види нещо интересно.

Като затаи дъх, за да не може никой да го усети, той се промъкна зад едно обърнато бюро, откъдето имаше поглед към пространството отпред. Взря се, очаквайки звукът да се повтори, за да може да установи източника му. Боеше се дори да примигне, за да не пропусне нещо. Не видя нищо, освен кратера, образуван от експлозията, и отломките около него. Нищо не помръдваше.

Тъкмо реши да се прибере, когато…

Той едновременно го видя и чу. На около двайсет метра от него изпод купчина дъски и тухли се подаде муцуна. Бе едва забележима, тъй като черните камъни и обгорелите дъски около нея бяха добър камуфлаж. Ако не бе шавнала, нямаше да я забележи.

Муцуната пак се размърда и размести отломъците. Сега Джейсън забеляза и черно око. Стори му се, че гледа право към него. Това бе звярът, който се въртеше около него, докато бе вързан. Бен го бе кръстил Малкия Тим. Джейсън застина, тъй като се уплаши да не би да привлече неговото внимание.

Видя как животното отново отпусна глава върху земята. Очевидно все още бе замаяно от взрива и му трябваше време, за да възстанови силите си. Джейсън реши, че трябва да предупреди някого, че животното е оцеляло.

В този миг чу друг звук.

Глас. Познат глас. Женски глас. Жената плачеше.

Видя как в откритото пространство се появи Линда и се вгледа в кратера. Лицето и бе мръсно, косата и сплъстена. Очите и бяха изпълнени със сълзи.

Зад нея се появи Халид с цигара в уста.

— Чиста работа — разнесе се гласът на Халид. — Момчето го няма.

Линда се доближи до кратера и започна да обикаля около него. Джейсън съобрази, че тя щеше да мине само на метър от укрилото се наблизо чудовище. Той изскочи от укритието си и се устреми като стрела към кратера.

— Линда! Върни се! Бягай! — закрещя.

Линда подскочи, когато чу гласа му, и размаха ръце.

— Джейсън? — извика. Неговите думи и неговата поява я шокираха. Тя се подхлъзна и падна в кратера.