Джеймс Ролинс - Последната тайна на земята

Отпусна се и опита да заповяда на сърцето си да тупти по-бавно. Още преди обаче да достигне необходимото състояние, някой му се обади. Някой търсеше контакт с него. Пред лицето му се появи призрачен образ. Лице, набраздено от белези. Тругула.

— Побързай! — каза му лицето, след като примига няколко пъти.

— Знам, че трябва да бързам. Това вече ми го съобщиха — отвърна Бен.

— Тогава виж какво става през моите очи.

В течение на няколко секунди тунелът изчезна и Бен се озова в пещерата на умбо. Видя какво става. Сърцето му се сви и връзката се прекъсна.

Изгарящ от гняв, Бен увеличи скоростта.

Майкълсън се опита да спре запътилия се към Ашли Синджари. Старейшината обаче само леко помръдна китка и петима силарис се нахвърлиха върху майора.

Ашли обърна поглед към Тругула. Той също правеше напразни усилия да се освободи от ръцете на двама силарис. И от него нямаше да получи помощ.

— Той не помага. Той слаб — каза Синджари.

— Та ти говориш английски — изуми се Ашли.

— Изучавам враговете си. Това ми е нужно да…

— Да ги опознаеш? — изказа предположение тя.

— Не, да ги убивам — отвърна той, като не скри усмивката си от наивния и отговор. Сетне доближи камата до брадичката и и зловещо се ухили.

— Отрова. Нали това правилна дума? — попита, като погледна мъртвите ловци.

Тя кимна утвърдително.

Той сряза собствения си пръст и сетне махна небрежно с ръка.

— Аз водя силарис. Отрова не убива нас. Ние силни. Ние ръководим.

— А Борада? Аз пък си мислех, че той е вашият вожд.

— Борада? — Синджари изръмжа презрително. — Борада не умен. Аз ръководя Борада.

Ашли си даде сметка, че превратът е бил подготвен много преди тяхното появяване в селището. Вероятно пристигането им бе застрашило плана на Синджари. Той обаче бе съумял да го оползотвори в собствена изгода.

— Сега аз командвам. Аз казвам да убият всички вас. И всички други, които идват тук.

— Няма да спечелиш тази битка — отвърна Ашли. — Ловците на Тругула няма да ти го позволят.

Синджари я погледна лукаво и посочи Тругула.

— Много лошо. Той помогна на вас да убиете Моамба — изрече и потупа гърдите си с камата. — Аз проверявам. И аз го спирам — завърши и разсече въздуха с камата си.

Значи Тругула щеше да бъде квалифициран като съучастник. Като съзаклятник. Мъртъвците не говорят. Ашли погледна Тругула, но очите му бяха полупритворени.

Синджари също забеляза това. Насочи пръст към ранения ловец, за да привлече неговото внимание. Започнаха да си разменят гневни думи. Сърдити думи. После Синджари му даде гръб и отново се обърна към Ашли. Посочи Тругула с пръст.

— Не умен. Иска помощ. Тук обаче няма никого. Моамба мъртъв. Сега твой ред — завърши с гнусна усмивка. Синджари хвана Ашли за гърлото с костеливата си ръка и точно в този момент откъм отвора на малкия тунел се разнесе страхотен шум. Синджари се извърна, за да провери какво става.

Ашли подскочи, когато видя как от отвора излита транспортната шейна. Тя прелетя през пещерата и събори няколко силарис.

Бен, спечелил достатъчно време, се измъкна от отвора. Успя да се изправи на крака още преди да забележат, че е пристигнал. Повдигна пушката и я насочи към Синджари.

— Мой човек, я пусни госпожата.

Синджари изсъска и се опита да забие камата в гърдите и.

Бен стреля.

Ашли видя как лявата половина от главата на Синджари отхвръкна встрани. Тялото му се задържа изправено около половин секунда, като не изпускаше камата, и сетне се свлече на пода.

Двама силарис се нахвърлиха върху Бен. Той отново се прицели и след два изстрела още две тела се изтърколиха върху пода.

— Още има ли?

Внезапно зад групата силарис сякаш по вълшебен начин се появи отряд ловци с дълги копия.

— Запознайте се с моите приятели — каза усмихнато Бен. — Обадих им се, преди да пристигна. Връзката чрез хери-хути може да доведе всички телефонни компании до фалит.

Останали без водач, силарис не оказаха особена съпротива и бързо бяха отведени навън.

Ашли се затича към Бен и го прегърна.

— Ти си жив и здрав! Просто нямах представа какво е гласял Синджари — удиви се тя, притисна се към Бен и изрече думите, които дълго време бе таила в гърдите си — Обичам те.

— Това пък какво беше? Я повтори — каза той и леко се отдръпна, за да я погледне в очите.

— Аз… Аз те обичам.

Той отново се отпусна в прегръдките и.

— Знаех си, че ме обичаш. Просто се чудех кога ще го разбереш и самата ти.

— Престани! — усмихна се Ашли и го целуна.