Джеймс Ролинс - Последната тайна на земята

Отрова.

Насочи фенера си към пещерата. Освети двама приклекнали членове на племето, мускулести и много познати. Това бяха силарис, отровните.

Бен отстъпи на крачка от входа, за да може да насочи пушката си. В момента, когато поставяше приклада на рамото си, нещо го удари в тила. Той се свлече на колене и пред очите му заиграха искри. Падна напред, като пушката се измъкна от омекналите му пръсти.

От болка не виждаше почти нищо, но все пак успя да забележи как мършавата фигура на Синджари се приближава към него. Синджари изтри кръвта на Бен от тоягата си, надвеси се над него и го погледна в очите. Усмихна се, когато видя, че Бен губи съзнание.

— Казвам ти, че цялата тази работа е измислена от проклетия Синджари — убеждаваше го Ашли, докато се разхождаше, нервно из пещерата. Майкълсън погледна пазачите, застанали пред входа им.

— Така ни гледат, че едва ли ще имат желание да ни изслушат, дори и да говорим техния език — каза той. Ашли също се взря в четиримата пазачи.

— Знаеш ли кое е най-лошото в цялата тази история? — попита. — Най-лошото е, че тези хора винаги ще ни възприемат като убийци. И аз ще съм виновна за това. Близо десетилетие се занимавам с антропология, и ето че не успях да установя контакт с едно непознато племе.

— Ашли, престани да се самообвиняваш! Обстановката е съвсем необичайна и това се получи по вина на Синджари, не по твоя вина.

— Ако имаше начин да поправя грешката си… — процеди Ашли през зъби. — Ако…

Стражите внезапно се оживиха и Ашли не довърши мисълта си. Направи крачка напред, за да види кой е дошъл, и видя обезобразеното от белези лице на Тругула, началник на ловците и добър приятел на Моамба. Това не вещаеше нищо добро.

Ашли си даваше сметка, че не бива да пропилява тази възможност. Може би Тругула щеше да я изслуша.

Тя се обърна към Майкълсън и го хвана за раменете.

— Какво… — започна Майкълсън.

— Мълчи. Ще се опитам да го накарам да ни повярва. Това може би е единствената възможност да се сдобия със съюзник — каза. Обърна Майкълсън така, че да застане с лице към нея. После се наведе към Тругула и посочи майора. — Моамба — каза и още веднъж го хвана за раменете. — Моамба — повтори. Направи крачка назад и посочи себе си. — Синджари — рече. Възпроизведе за миг неговата игрива походка и сетне отново посочи себе си. — Синджари — повтори.

Тругула просто я погледна, без да реагира.

Тя присви очи от досада, но продължи да имитира Синджари. Като застана пред Майкълсън, тя извади въображаем нож от въображаема ножница и сетне го заби два пъти в гърдите на Майкълсън. Сетне направи крачка назад и отново посочи гърдите си.

— Синджари! — каза ожесточено.

Тругула присви очи и на обезобразеното му лице се изписа гняв.

— Синджари! — изсъска Тругула. — Синджари! — повтори и направи крачка към Ашли.

Тя не се поддаде на внезапното си желание да се отдалечи. Знаеше, че трябва да остане на мястото си, ако искаше да бъде убедителна. Погледна Тругула в очите, без да примигва, когато той се доближи плътно до нея.

Той продължи да я гледа няколко минути и едва тогава проговори. Очевидно му бе трудно да се справя с думите. Посочи с пръст главата си.

— Моамба… е мъдър — каза. После стисна Ашли за рамото. — Моамба… ти вярва.

Тя даде знак с кимане, че го е разбрала, за да го поощри да говори.

— Хари очевидно се е занимавал с него — промърмори Майкълсън.

Вождът на ловците се обърна към майора.

— Кръвен брат — каза и скръсти ръце на гърдите си. — Вярвам ти — добави. Обърна се към Ашли. — Тругула… Тругула… вярва… на теб.

Правилно ли го чу? Правилно ли го разбра? Значи той и вярваше! Ашли се поддаде на порива си и прегърна Тругула с разплакани очи. Той обаче се измъкна от прегръдката и.

— Опасност! — предупреди. — Опасност тук! Тръгвайте! Сега! — добави и я поведе към изхода.

— Почакай! — отвърна Ашли, като освободи ръката си. — Ако наистина ни имаш доверие, кажи това на другите. Няма защо да бягаме.

Той я погледна смутено. Не я разбираше. Хвърли поглед към вратата, а после, отново към Ашли.

— Тругула ти вярва — каза с измъчен глас и посочи с ръка към селото. — Те не ти вярват.

Ашли разбра, че той иска да им помогне да избягат от това място. Да избягат от обвинителите си. Не допускаше, че неговите сънародници ще повярват в нейната невинност. Селяните изпитваха силно подозрение към чужденците.

— Тръгвай. Веднага — повтори Тругула.

— Не — отвърна Ашли и не помръдна от мястото си.