Джеймс Ролинс - Последната тайна на земята

— Добре ще е и ти да сториш същото. Краканът тича към теб.

— Побързай — отвърна Бен, но Нобкоби вече бе изчезнал.

Бен излезе от състоянието си и видя, че Джейсън го наблюдава.

— Какво правиш? — попита детето.

— Това е много дълга история. Хайде, че скоро можем да имаме компания — отвърна Бен. Въздъхна с облекчение, когато видя, че дисплеят сочи цифрата 4. В света на сънищата времето течеше по твърде странен начин. Струваше му се, че е прекарал в него много повече от миг. — Можеш ли да тичаш?

— Разбира се — отвърна Джейсън, като раздвижи краката си. Личеше си, че е изпълнен с енергия.

— Да тръгваме тогава — каза Бен, хвана го за ръката и двамата започнаха да се отдалечават от мястото, където се намираха. А и започна да се чува шумът от стъпките на приближаващия кракан. Двамата смениха бързия ход с бързо тичане. Офисът се намираше на по-малко от сто метра от тях. Бен стигна до него, теглейки Джейсън за ръката, за по-малко от минута. Цифрата на дисплея се промени от 4 на 3 тъкмо когато влязоха в коридора. Побързай, Хари, побързай.

Бен стигна до вратата, водеща към офисите, и почука.

— Аз съм, Бен — извика. Чу отключването на бравата и вратата се отвори. Оттам се подаде разтревоженото лице на Санди. Тя забеляза Джейсън и очите и се разшириха от изненада.

— Открил си момчето! — възкликна. Затича се към него и горещо го прегърна.

— За какво беше това бързане? — чу се глас зад тях и в помещението се появи Хари. Зад него тихичко стъпваше Нобкоби.

Бен забеляза как очите на детето се разшириха от изненада, когато видя за пръв път представител на племето. После стисна Хари за рамото и го придърпа към себе си.

— Джейсън е опасан с взривни вещества. Разполагаме само с няколко минути, преди да избухнат. Искам да ги обезвредиш.

— Какво става, по дяволите? Я да видя — каза Хари и отиде при Джейсън.

Като чу думите на Бен, Санди пусна Джейсън, сякаш бе чумав, и отиде в другия край на коридора.

Джейсън посочи колана, но така и не откъсна поглед от Нобкоби, докато Хари коленичи пред него. Цифрата 2 светеше с яркочервен цвят. Хари опипа устройството и накара Джейсън да се обърне с гръб, за да може да го огледа внимателно.

— Хъм. — Бе единствената му реакция.

— Е? — каза Бен.

— Това вече съм го виждал. Конфекция е. Взривателят е поставен в тази малка тенекиена кутийка. Дори и да разполагах с време и инструменти, не бих могъл да го обезвредя, без да рискувам. Ако не знаем кода, това чудо ще гръмне.

— Мамицата му! — изруга Бен. — Значи спукана ни е работата!

Хари повдигна рамене и присегна към колана.

— Не го прави! — изкрещя Джейсън, Хари въобще не му обърна внимание и разкопча колана. Той просто се разтвори и се свлече от кръста на Джейсън. Хари се изправи и взе колана. Държеше го далеч от себе си, сякаш бе отровна змия.

— Бях разбрал, че ще избухне, ако се свали — каза Джейсън.

— Кой ти каза това? — попита Хари.

— Халид.

— Излъгал те е. На самия колан няма никакъв кабел.

Джейсън се разтрепера.

— Значи, аз съм могъл всеки момент да го сваля… — каза. Бен остана с чувството, че момчето изглеждаше разстроено повече от това откритие, отколкото от възможността да бъде взривено.

— Добре. А сега, ако нямате нищо против — каза Хари и посочи цифрата 1, светеща на циферблата — това нещо ще избухне.

Бен грабна колана от Хари.

— Всички идете в задната част на сградата — разпореди той. — Аз ще го захвърля колкото се може по-далеч, и сетне ще тичам.

Хари поведе всички към коридора, докато Бен се запъти към изхода.

— Не хвърляй като момиченце — каза Хари на Бен. — Това чудо е бъкано от пластичен взрив.

— Ти по-добре отведи хората в другия, край на сградата — извика Бен и изскочи като мълния оттам. Отдалечи се от нея, за да намери открито пространство, където да захвърли колана. Тъкмо когато замахна с ръка, пред него се появи звярът. Застанал само на десетина метра пред него, раненият кракан зае позиция, наведе глава и започна да съска заплашително. Бе блокирал пътя на Бен.

Той присегна към пистолета си, но не го откри. Бе го оставил в помещението. Отстъпи няколко крачки.

Малкият Тим разтвори челюсти и издаде тържествуващ рев.

— Майната ти! — каза Бен, захвърли колана към зиналата паст, сетне се обърна и се затича към сградата. Позволи си да надзърне през рамо и видя, че чудовището се опитва да измъкне колана от устата си с помощта на предните си лапи.

Мръсно копеле, току-що захапа по-голям залък от този, който можеш да поемеш.