Джеймс Ролинс - Последната тайна на земята

Животното бе с гръб към него и опашката му се мяташе. Поглеждаше ту наляво, ту надясно, като шумно ръмжеше. Зави встрани и за миг спря, сякаш бе видяло нещо.

Бен затаи дъх. След като едрото животно се отмести, и той видя това, което то бе забелязало. Джейсън бе вързан за една от колоните. Очите му бяха разширени от ужас. Краканът обаче започна да кръжи около колоната, като душеше въздуха и ръмжеше. Очевидно бе озадачен от това, че жертвата му не се опитва да избяга. Досущ като котките е, прецени Бен, не е свикнало храната му да е неподвижна. Бързо се извърна и показа на Хари това, което бе видял, преди да го заговори шепнешком.

— Искам да разкараш това копеле оттук. Така, както си разкарал останалите. Дай ми възможност да освободя Джейсън и да го отведа на безопасно място. После ще се срещнем в кабинета на Блейкли.

Хари даде знак, че го е разбрал.

— Бъди обаче много внимателен — предупреди го Бен. — Това копеле е голям хитрец.

Хари размени няколко тихи реплики с Нобкоби. След това двамата тръгнаха в източна посока, за да отвлекат вниманието на звяра от мястото, където се намираше Бен.

Той изчака да заемат позиция и затаи дъх. Молеше се да не чуе писъка на Джейсън. Създанието едва ли щеше да чака още дълго. Необичайната гледка щеше да му омръзне и щеше да нападне.

Бен, напрегнат до краен предел, внезапно подскочи. На изток от него внезапно се разнесе дрънченето на тенджери и тигани. Това бяха Хари и Нобкоби. Бе време да действа. Внимателно надникна иззад ъгъла, за да проследи реакцията на кракана.

Той бе застинал с щръкнали уши. Сетне бавно извърна глава в посока към звука. После спря и отново погледна вързания за колоната Джейсън. Нямаше да се поддаде на уловката. Поне нямаше да стори това, преди да види сметката на безпомощната плячка. Направи крачка към Джейсън.

Върви по дяволите, каза си Бен и вдигна пистолета. Преди обаче да успее да стреля, в откритото пространство внезапно изскочи Хари с две смачкани тенджери в ръце.

— На теб говоря, дебеланко. Не искаш ли да си поиграем? — обърна се Хари към звяра и за по-голяма убедителност удари двете тенджери една в друга.

Гласът и дрънченето привлякоха вниманието на животното. То изрева и се устреми към войника. Бързината на реакцията му очевидно изненада Хари, защото насмалко не падна, когато отстъпи крачка назад. Бен стисна зъби. Бягай, войниче! Хари сякаш чу безмълвната му заповед, защото веднага изчезна в мрака.

Бягащият човек се оказа прекалено голямо изкушение за чудовището. То се затича зад Хари и също изчезна в мрака.

Бен не чака повече. Затича се към Джейсън веднага след като престана да вижда опашката на чудовището.

По почернялото от сажди лице на Джейсън се стичаха сълзи. Момчето все още гледаше в посока към изчезналия звяр. Слава Богу, изглеждаше, че иначе нищо му няма. Бен се доближи до него. Шумът, издаден от стъпките му, привлече вниманието на Джейсън. Лицето му за миг се изкриви от ужас, преди да разбере, че пред него е Бен. Сетне последва поток от нови сълзи.

Бен се оказа до него след броени секунди. Прегърна го, силно и измъкна кърпата от устата му, като се зачуди кой бе вързал момчето. Сега обаче нямаше време за въпроси. Джейсън трепереше.

— Не се безпокой, синко. С мен си в безопасност.

Джейсън обаче продължи да плаче, като се мъчеше да каже нещо между хлипанията си.

— Опитах се… да привлека вниманието ти… с моята играчка — проплака той. Сетне изпусна електронната игра и тя издрънча върху каменния под.

— Правилно си постъпил — каза Бен. Извади ножа си и започна да реже въжетата.

— Мама… мама добре ли е?

— Добре е. И тя е на безопасно място.

Джейсън внезапно се разтрепери сред разрязаните въжета. Трепереше така силно, че затрудни Бен, когато започна да развързва ръцете му. Накрая все пак Бен успя.

— Стой мирен за малко. Трябва да махна последното въже Това, което е омотано около теб.

— Искам да видя нещо — изкрещя Джейсън. Изглеждаше много уплашен.

— Какво?

Джейсън повдигна разкопчаната си риза. Бен едва сега забеляза светещия дисплей, поставен върху токата на колана на Джейсън. Върху него светеше цифрата 6.

Джейсън погледна дисплея и изстена.

— Това пък какво е?

— Това е бомба — отвърна Джейсън с поглед, изпълнен с отчаяние.

— За какво, по дяволите, говориш?

Джейсън посочи сивите пакети пластичен взрив, прикрепени към колана.

— Постави ги Халид. За да контролира Линда. Трябва да избухне след шест минути.