Джеймс Ролинс - Айсбергът на смъртта

— Шестдесет възела 10 10 111 км/ч. — Б. пр. , сър — съобщиха му нарастващата скорост на подводницата.

Хвърли поглед към мичмана при картата. Младият мъж поклати глава.

— Още шестнадесет километра до първите координати. Трябваше още мощност.

— Свържете ме с машинното — нареди Пери.

21:15

Полярна станция „Грендел“

Водата вече стигаше до подмишниците на Мат. Горящите петна осветяваха помещението, но не и тъмните води, в които се криеше гренделът. От време на време пътят му между тях се издаваше от случайни вълнички.

Бяха в капан, а времето течеше.

Десет минути!

Бяха обречени.

Изведнъж откъм задимения коридор се разнесе глас.

— Не мърдай!

— Страхотно! — изръмжа Ковалски. — Направо супер!

— Взети сте на прицел! — извика Крейг. — Едно рязко движение и ще стреляме.

В потвърждение на думите му лъчите на лазерните мерници зашариха задименото помещение и се спираха по гърдите им.

— Не мърдайте — повтори Крейг.

Никой не помръдваше — но не оръжията ги караха да стоят като замръзнали.

Водата беше все така тъмна и спокойна.

— Сякаш съм се затичал! — измърмори Ковалски. В задимения коридор се раздвижиха фигури.

— Искам адмирала веднага! — извика Крейг.

На три метра от Мат водата се раздвижи. Той погледна Джени и мълчаливо я замоли да не мърда. Това бе равносилно на смърт.

Отново погледна часовника си. Девет минути…

Изборът не бе кой знае колко разнообразен — пушки, грендели или атомна бомба.

Отново погледна към Джени. Имаше само един шанс за останалите. Съжалявам! — прииска му се да каже… Обърна се и тръгна към изхода.

21:16

Виктор знаеше какво се опитва да направи американецът. Саможертва. Искаше да привлече грендела към себе си, за да могат останалите да избягат в подводницата. Очите му се спряха върху момчето в ръцете на жената.

Баща му го бе приел като свой син и накрая бе пожертвал всичко, за да го запази. Изпълни го гняв — донякъде егоистичен, израз на ревност от любовта, дадена на това дете и отказана на него самия. Но много по-силно бе чувството за връзка с баща чу чрез момчето. Където може, човек създава семейство. Баща му бе изгубил толкова много тук, но накрая бе открил човечността си.

Адмиралът се обърна. Той бе причината за този ужас.

Подобно на баща си, Виктор също знаеше какво да стори.

— Идвам! — извика към изхода той, спирайки американеца на половин крачка.

— Какво… — започна той.

— Вземи — прекъсна го Виктор и му подхвърли предавателя.

Пайк го улови лесно.

— Грижи се за детето — извика Петков и тръгна през вода та към изхода. — Излизам! — викна отново той и вдигна ръце над главата си. — Не стреляйте.

— Адмирале! — предупредително извика Пайк.

Погледът му се стрелна към американеца.

— Една минута — тихо каза той и почука монитора на китката си. — Имате една минута.

21:17

„Една минута?“ — намръщи се Мат и погледна собствената си китка. Според часовника оставаха осем минути, преди бомбата да…

И изведнъж се сети.

Забеляза дирята във водата. Започна с едно мързеливо 8, след което се изправи и се насочи право към газещия през водата адмирал.

Погледът на Мат отново се стрелна към монитора на китката на Петков. Щом сърцето му спреше да бие, таймерът на бомбата незабавно щеше да започне да отброява последната минута.

Дирята бързо приближаваше към шумно плискащия във водата руснак.

Той щеше да се жертва вместо Мат — но с това щеше и да съкрати времето, което им оставаше.

Мат се обърна към Джени. Погледът и бе объркан, изпълнен с ужас.

— Пригответе се да тичате — предупреди той нея и Ковалски.

На входа се появи Крейг, придружен от двама войници.

Бяха все още на плитко — водата едва стигаше до коленете им. Пушките бяха насочени към адмирала. Вниманието на всички бе приковано към Петков.

Намираше се само на четири метра от Крейг, когато гренделът нападна. Изскочи от водата, разтворил широко паст, и му се нахвърли отзад.

Главата на адмирала рязко отлетя назад от удара, а тялото залитна напред. Изтласкан от грендела, Петков се издигна над водата. Звярът се завъртя и склещи плячката в челюстите си. Петков се стовари обратно във водата.

Крейг и хората му паднаха ужасени назад.

— Бягайте! — изкрещя Мат.

Джени бе най-близко, но и в най-дълбоката част — водата стигаше до шията и. Заплува, като риташе с крака, без да пуска Маки. Щом се озова достатъчно близо до кулата на подводницата, Том се протегна и грабна детето.