Джеймс Ролинс - Айсбергът на смъртта

— Ако разкараш този сигнален пистолет, може и да реша да завърша спасителната операция — каза Мат.

Мъжът остана неподвижен няколко секунди, после отпусна ръце и се облегна назад. — Аз… извинете.

— Няма за какво да се извиняваш. Току-що падна от небето. В такива редки случаи съм склонен да прощавам липсата на добри обноски.

Думите предизвикаха уморена усмивка на лицето на мъжа.

— Ранен ли си? — попита Мат.

— Здраво си праснах главата. И кракът ми е заклещен.

Мат се наведе през прозореца. Наложи се да се повдигне на пръсти. Носовата част на самолета се бе смачкала и кракът на мъжа се бе оказал заклещен между седалката на втория пилот и неговата. Дотук с надеждата да го накара да се измъкне през прозореца.

— Пилотът… — започна мъжът. — Той…

— … е мъртъв — довърши Мат. — Нищо не можем да направим за него.

Напъна с всички сили вратата. Нямаше да успее да я освободи само с груба сила. Почука по металния корпус, докато мислеше.

— Изчакай секунда.

Върна се при Марая, хвана поводите и я отведе до разбития самолет. Кобилата протестира с тръскане на глава. Не стига че я отдалечаваше от вкусната паша, ами я водеше към плашещия горящ двигател.

— Няма страшно, момиче — успокои я Мат.

Кучетата останаха по местата си. Бейн се изправи с наострени уши, но Мат направи знак на вълка да седне.

Когато доближиха на достатъчно разстояние, Мат прехвърли въже от седлото до вратата на самолета и го завърза, Не вярваше, че дръжката ще се окаже достатъчно сигурна.

Върна се при кобилата и я подкани да тръгне. Тя го стори с готовност, радостна, че се отдалечава от вонящия двигател, но щом въжето се изпъна, се закова на място.

Мат започна да я приканва и да дърпа поводите, но тя не се подчини. Мина зад нея, промърмори една ругатня, след което сграбчи опашката и и я дръпна. Мразеше да прави това, но трябваше да я накара да дръпне. Тя изцвили от болка и го ритна. Мат залитна назад, пусна опашката и се приземи на задника си. Поклати глава. Все не успяваше да намери общ език с представителките на женския пол.

Тогава се появи Бейн, залая и оголи зъби към глезените и. Марая може и да не уважаваше Мат, но един полувълк бе съвсем друго нещо. Инстинктите надделяха. Кобилата се хвърли напред и задърпа въжето.

Зад гърба му се разнесе вой на метал. Мат се претърколи. Целият корпус на чесната се наклони. Отвътре се разнесе вик. След това вратата се откърти със звука от отваряне на кутия сода.

Марая се изправи на задните си крака, но Мат се върна да я успокои. Освободи въжето от седлото и отпрати Бейн с ръка. Отведе кобилата до края на поляната и я потупа по хълбока.

— Добро момиче. Тази вечер си спечели допълнителна порция овес.

Закрачи обратно към самолета. Непознатият почти бе успял да се измъкне навън. Бе съумял да плъзне крака си между на двете седалки.

Мат му помогна да слезе.

— Как е кракът ти?

Мъжът внимателно го опипа.

— Здравата натъртен, мамка му, но май няма нищо счупено.

Едва сега Мат си даде сметка, че пътникът е по-млад, отколкото му се бе сторило в началото. Сигурно още нямаше тридесет.

Докато се отдалечаваха от останките, Мат протегна ръка.

— Аз съм Матю Пайк.

— Крейг… Крейг Тийг.

Когато стигнаха на безопасно разстояние, Мат настани мъжа на един дънер и пропъди кучетата, които се бяха приближили да подушат непознатия. Разкърши рамене и хвърли поглед към самолета и мъртвия си приятел.

— Е, какво стана?

Известно време мъжът запази мълчание. Когато най-сетне проговори, почти шепнеше.

— Не зная. Пътувахме към Дедхорс…

— При Прудоу?

— Да, към Прудоу Бей — кимна мъжът и предпазливо опипа главата си. Дедхорс бе летище, което обслужваше нефтените находища и градчето при Прудоу Бей. Намираше се в най-северната точка на Аляска, където нефтените находи-ща на Северния склон стигаха до океана. — Бяха минали около два часа откакто излетяхме от Феърбанкс, когато пилотът съобщи, че нещо не е наред с двигателя. Май губел гориво или нещо подобно. Което изглеждаше невъзможно, тъй като бяхме заредили преди да тръгнем.

Мат още можеше да усети миризмата на керосин — определено не бяха останали без гориво. А и Брент Къминг винаги бе поддържал самолета си в пълна изправност. Преди да стане пилот единак, той беше механик и познаваше идеално двигателя с мощност триста конски сили. Имаше жена и две хлапета и от самолета зависеше както семейството му, така и животът му и затова машината работеше прецизно — същински „Ролекс“.