Джеймс Ролинс: Амазония

Фавр бе стрелял през тялото й, за да улучи Натан. Бруталността на това действие я ужаси повече от самия изстрел, повече от кръвта.

Кели погледна Натан и погледите им за миг се срещнаха. И двамата, останали без сила, не можаха да промълвят и дума. После тя се свлече на земята и целият свят потъна в мрак.

Коуве успя да избие единия нож от ръката на вещицата с пушката си, но тя бе много бърза. Той падна на гръб под тежестта на тялото й, когато тя се хвърли върху него. Падна лошо и удари главата си, но успя да я улови за китката. Вторият нож започна да се доближава до лицето му. Той се опита да я отхвърли от себе си, но тя се бе вкопчила здраво в него. Бе увила крака около тялото му, подобно страстна любовница. Свободната й ръка започна да го дращи по бузата и да търси очите му. Той изви главата си. Ножът започна да се приближава към гърлото му. Тя бе силна и млада.

Коуве обаче познаваше добре шуарите. Знаеше, че върху себе си носят цял таен арсенал от оръжия: в косата, в набедрениците, дори като украшения. Знаеше също така къде шуарските жени крият допълнителен нож за защита срещу изнасилване — обичайно действие във войните между шуарските племена.

Със свободната си ръка бръкна между краката й. Бе му удобно да стори това, тъй като тя бе отгоре му. Пръстите му се размърдаха и след миг докоснаха малката грапава ръкохватка на нож, все още носещ топлината на тялото й. Измъкна го от тайната му кожена ножница. Тя изрева от бяс, когато той отне ножа от скривалището й. Зъбите й се оголиха. Опита се да се изтърколи встрани, но Коуве не изпускаше китката й. Силните й движения му помогнаха да се изправи на крака, без да пуска желязната си хватка върху ръката й. Погледите им се срещнаха и той съзря в очите й страх.

— Милост — прошепна жаловито тя. — Милост, моля те! Коуве се опита да си представи броя на жертвите, които я бяха молили за милост. Той обаче не бе чудовище.

— Милост ли, казваш? Добре, ще бъда милостив към теб. Тя съвсем леко се отпусна. Като използва този момент, той с рязко движение я придърпа към себе си. Ножът му се заби между гърдите й до дръжката. Тя изохка от болка и изненада.

— Бързата смърт е проява на милост — поясни Коуве. Отровата бе бързодействаща. Вещицата потрепери, сякаш бе докоснала оголен електрически кабел. Той я отблъсна от себе си тъкмо в момента, когато от устата й излезе задавен вопъл. Бе мъртва още преди да се свлече на земята.

— А и това е повече, отколкото заслужаваш — каза Коуве, докато захвърляше отровния нож.

Наоколо вече се раздаваха само отделни изстрели. Луи трябваше да се измъкне веднага със съкровището си, докато все още имаше някаква възможност да се отбранява. Докато повдигаше втория автомат от земята, видя как Натан със свирепо изражение на лицето се опитваше да се повдигне на лакти. Луи го поздрави и се извърна. И застина.

На няколко метра зад себе си видя картина, която нямаше как да е реална. На едно дърво се бе подпряла бледа и мършава фигура.

— Луи…

Обзет от ужас, той отстъпи крачка. Призрак…

— Татко, махни се оттам! — извика Натан с изпълнен с болка глас.

Луи се опита да се съвземе. Разбира се, че това не бе призрак. Карл Ранд. Жив. Що за чудо? Що за късмет?

Насочи своя узи към човека.

Мършавата фигура повдигна ръка и посочи нещо, намиращо се откъм лявата му страна.

Луи погледна натам.

Под един храст се бе спотаил ягуар със златисти петна и настръхнали мускули. Ягуарът скочи.

Луи стреля с автомата си по посока на летящата котка. След миг разбра, че е с лице, опряно на земята, и дъвче пръст и листа. Веднага му бе нанесен удар от другата страна. Бе разтърсен, повдигнат на няколко метра и захвърлен отново върху земята. Започна да плюе пръст. Нещо тежко го бе затиснало. Какво… Що… Той изви врат. Лицето му се оказа в непосредствена близост до черно котешко лице. Ръмжащо. В гърба му се врязаха нокти. Болката бе много силна. Боже мой! Пред очите му се стрелна първият ягуар, целият изпълнен с ненавист. Луи се опита да го застреля с автоматичния си пистолет и повдигна ръка. Преди да натисне спусъка, усети неописуема болка. Нечии зъби бяха отгризали ръката му при рамото. Чу отчетливо хрущенето на отчупената кост. Луи започна да пищи.

Натан погледна двете котки.

— Добър апетит!

Отказа се да наблюдава сцената докрай. Някога бе гледал документален филм, в който кашалоти си играеха с тюлен, преди да го изядат. Подхвърляха го като топка във въздуха, отхапваха късове от него и после пак го подхвърляха. Правеха това по един едновременно жесток и естествен начин.