Започна да подрежда необходимите инструменти до коляното си. Броят им нарасна: дълги ножове, остри шила, криви костни сечива.
Чу се шум. Някой се изкашля и привлече вниманието на двете жени.
Индианката пусна главата на Кели. Тя се изви и започна да се отмества с крака. Опита се да се отдалечи колкото се може повече от вещицата. Инструментите се разпиляха по земята.
Пред тях бе застанал Фавр.
— Виждам, че Цуи се грижи да не скучаете, госпожице О’Брайън. — Намести се под навеса. — Опитах се да получа от брат ви малко информация за ЦРУ. Информация, която да ни бъде от полза както за сегашното ни изтегляне, така и за бъдещи мисии. Информацията е поначало важна стока и не вярвам от „Сен Савен“ да ми се разсърдят, ако се опитам да си набавя малко от нея от техния пациент. Не мога обаче да си позволя да причиня и най-малкото неудобство на Франк. Моите благодетели не биха се отнесли безразлично към подобно нещо. В края на краищата плащат ми добри пари за доставката само на здраво морско свинче. — Фавр коленичи до Кели. — С вас обаче, мила моя, нещата стоят иначе. Боя се, че ще трябва да демонстрирам на брат ви уменията на Цуи. Не се притеснявайте. Нека Франк чуе вашите писъци, при което ви моля да не проявявате сдържаност. Сигурен съм, че когато Цуи му подаде вашето ухо, ще стане по-отзивчив и разговорлив. А сега ви моля да ме извините. Самият аз не обичам да наблюдавам подобни неща. — Фавр й се поклони и изчезна в дъждовния мрак.
Кръвта на Кели се вледени. Не разполагаше с много време. В ръцете си бе стиснала малък нож. Бе един от инструментите, които преди малко бе разпиляла по земята. Започна да реже с него въжетата, стягащи ръцете зад гърба й.
Цуи започна да подрежда нещата си и дори извади парче бинт. Очевидно, за да превърже остатъка от ампутираното ухо на Кели. Без съмнение щяха да я изтезават, докато измъкнат от брат и цялата възможна информация. След това да я захвърлят като непотребен багаж.
Кели реши да не позволи това да стане. Бързата смърт бе за предпочитане пред мъчителната. Ако можеше да вярва на Фавр, никой нямаше да стори зло на Франк поне преди да бъде предаден на специалистите от „Сен Савен“.
Продължи да реже усърдно въжетата. За да прикрие движенията си, мяташе се и стенеше. Стоновете й бяха престорени само наполовина.
Цуи се доближи до нея с крив нож в ръка. Кели все още не бе прерязала въжето. Вещицата се надвеси над нея, хвана я за косата и отметна главата й назад. Вдигна ножа си. Кели започна да движи още по-усърдно своя нож. От очите й потекоха сълзи.
Нощта бе разкъсана от сърцераздирателен вой. Котешки вой, изпълнен с мъка и гняв.
Цуи застина, опряла ножа до ухото на Кели. Рязко отмести поглед към тъмната гора. Кели нямаше как да пропусне тази възможност. С рязко движение сряза последните нишки на въжето, притискащо китките й.
Когато Цуи се извърна към нея, Кели със замах заби ножа в рамото на вещицата. Тя изпищя изненадано и залитна назад.
Кели рязко се изправи и се затича към гората. Затича се с все сили, но се сблъска с човешка фигура, която се подаде иззад едно дърво.
Ръцете на човека я стиснаха. Тя погледна нагоре и видя ухиленото и изкривено лице на Маската. Разсеяна, за миг бе забравила за пазача. Опита се да окаже съпротива, но не разполагаше с оръжие. Маската я отлепи от земята и стисна гърлото й с ръка. След това я понесе отново към откритото пространство.
Цуи, коленичила в пръстта, превързваше раненото си рамо с бинта, предназначен за ухото на Кели. Погледът й бе изпепеляващ.
Кели престана да рита.
Тогава се случи нещо много странно. Маската трепна и я пусна. Изненадана, Кели падна на колене. Видя как мускулестият наемник се сгромоляса с лице върху земята.
В задната част на черепа му нещо засия. Нещо, което се бе забило дълбоко в него. Мъничък сребърен диск.
Кели веднага го разпозна. Обърна поглед към гората и чу как внезапно целият лагер се изпълни с писъци. Видя как върху земята се свличаха изправени или седнали мъже. От вратовете и гърдите им стърчаха стрели с накрайници от перца. Някои от телата започнаха да се гърчат. Стрелите бяха отровни.
Погледна отново неподвижното тяло на доскорошния помощник на Фавр. Погледна и сребърния диск. Сърцето й се изпълни с надежда.
Мили Боже, останалите бяха живи!
Извърна се и видя, че Цуи бе изчезнала. Вероятно бягаше с все сили към центъра на лагера, при Фавр, на мястото, където държаха брат и в плен. В лагера настъпи пълен хаос. Чуха се изстрели и заповеди, но никой от нападателите не се появи. Сякаш ги бяха нападнали призраци.
Читать дальше