Джеймс Ролинс: Амазония

Наемниците продължиха да се свличат на земята.

Кели измъкна пистолета на Маската. Не знаеше дали приятелите й щяха да пристигнат навреме при брат й. Затича се към него.

Натан видя Кели да тича с пистолет в ръка. Явно, отиваше при брат си. Не можеха да изчакват повече. Даде знак на редник Карера. Чу се изсвирване, последвано от вой, издаван от индиански гърла. Бе звук, смразяващ кръвта. Натан вече се бе изправил на крака. Всички бяха боядисали телата си в черно.

Щурмуваха групово лагера, въоръжени само с лъкове, отровни стрели и костни ножове. Тези, които умееха да боравят със съвременни оръжия, ги взеха от мъртвите наемници.

Костос откри огън с автомат АК — 47. От дясната му страна Карера включи дискомета на автоматичен режим и изпрати към бандитите смъртоносен полумесец. След като изпразни пълнителя, захвърли оръжието и грабна лежаща на земята карабина М-16, очевидно плячкосана от рейнджърите.

Натан измъкна пистолет от мъртвите пръсти на наемник и се затича към центъра на лагера. Наемниците бяха все още в плен на суматохата и едва сега започнаха да образуват нещо като отбранителна линия. Реши да се промъкне през редиците им, преди да успеят да се организират.

Бе забелязан от уплашен мъж, криещ се зад храст. Явно не бе въоръжен. Когато видя пистолета на Натан, падна на колене и постави ръце зад главата си. Даде ясно да се разбере, че се предава.

Натан обаче не се спря. Имаше една-единствена цел — да открие Кели и брат й, преди да им се е случило нещо лошо.

От другата страна на лагера напредваха Коуве, Дакий и други индианци. Коуве се приведе за миг, за да повдигне мачете, лежащо до един труп. Подхвърли го на индианеца, като задържа пушката на убития за себе си.

Професорът обаче внезапно забави ход. Неговият инстинкт току-що му бе подсказал нещо. Извърна се и видя индианка, измъкваща се иззад храст. Кожата й бе боядисана в черно, досущ като техните.

Коуве, израсъл сред амазонските племена, не можеше да бъде лесно измамен. Тя се бе пребоядисала, за да заприлича на тях, но опитно око като неговото нямаше как да не забележи шуарските и черти.

Повдигна пушката си и я насочи към жената.

— Не мърдай, вещице!

Любовницата на Фавр се опитваше да се промъкне през редиците им и да се скрие в гората. Коуве не смяташе да допусне това. Не бе забравил съдбата на ефрейтор Де Мартини.

Жената застина и бавно се извърна към него. Дакий за миг спря, но Коуве му даде знак да продължи. Битката още не бе завършила. Дакий и хората му затичаха напред.

Коуве остана сам в компанията на тази жена и на мъртъвците. Знаеше, че най-разумното нещо щеше да бъде да я застреля веднага. Вещицата бе не по-малко опасна, отколкото красива. Коуве обаче се поколеба.

— На колене! — заповяда и на испански. — Горе ръцете!

Тя се подчини, като коленичи бавно и изящно с гъвкавостта на змия. Погледна го изпод тежките си клепачи. Бе наистина прелъстителна…

Когато тя го нападна, Коуве реагира недостатъчно бързо. Натисна спусъка, но пушката просто изщрака. Нямаше патрони.

Жената се нахвърли върху него с ножове в ръцете си. Намазани с отрова, не ще и дума.

Кели погледна двата автомата „Мини-Узи“ в ръцете на Фавр. Единият бе насочен към главата на Франк, другият, към гърдите й.

— Пуснете този пистолет, госпожице! В противен случай и двамата ще умрете!

— Бягай, Кели! — извика Франк.

Фавр приклекна зад носилката. Използваше тялото на брат й като щит.

Тя нямаше избор. Не можеше да остави брат си насаме с безумеца. Отпусна ръка и захвърли пистолета. Фавр бързо отиде до нея. Остави единия автомат и притисна другия в гърба и.

— Ще се измъкнем оттук! — изсъска и грабна една раница. — Тук има резервна мъзга, специално за подобни случаи!

Метна раницата на рамо и хвана Кели за ризата. Зад тях се чу вик.

— Пусни я!

И двамата се извърнаха. Фавр я издърпа пред себе си. Пред тях бе Натан. Гол до кръста и само по боксерки. Целият боядисан в черно.

— И вие ли станахте туземец, господин Ранд? Натан насочи пистолет към тях.

— Не можете да избягате. Пуснете оръжието си и ще останете жив.

Около тях трещяха изстрели. Въздухът бе изпълнен с викове и писъци.

— Ще ме оставите жив? — отвърна Фавр презрително. — За да отида в затвора? Това предложение не ми допада. Предпочитам свободата.

Единичният изстрел от упор я изненада. По-скоро пукотът, отколкото болката. Видя как Натан полетя назад, улучен в бедрото, и изпусна оръжието си. След това усети как самата тя се свлича на колене. Почувства болката по-скоро като шок. Погледна стомаха си. Блузата и бе напоена с кръв. От раната и излизаше дим.