Джеймс Ролинс - Амазония

— Какво искаш да кажеш? — запита Натан.

— Не вярвам това дърво да е било единственото от своя род. Сигурно в миналото са съществували и други такива дървета. Може би въпросните митове са колективен спомен за по-ранни срещи на хората с този вид. — Коуве усети, че Натан се съмнява в думите му, и продължи: — Да вземем например дървото на познанието в райската градина. И то е дърво, чиито плодове съдържат цялото знание на света, но хората, които изяждат тези плодове, са прокълнати. Можеш да го сравниш с яга. Когато видях Карл, оплетен в корените, си спомних за друг библейски мотив. В тринайсети век един монах, отдал се на пост, за да постигне Бога, написал разказ, според който Сит, синът на Адам, се завръща от райската градина. Младият човек разказал, че видял дървото на познанието, вече цялото побеляло. С корените си то било оплело Каин, като някои от тях прониквали в тялото му.

Натан се замисли.

— Сравнението ми се струва много уместно — завърши Коуве.

— Може и да си прав. Тунелът в ствола на яга не е дело на човешки ръце, а природно явление. Образувал се е, докато дървото е растяло. Каква друга причина би могло да има за това, освен желание на дървото да се нагоди към хора, които очевидно прадедите му са срещали по-рано?

— По същия начин, по който мравешкото дърво се е приспособило към шестокраките си обитатели — добави Коуве.

В разговора се включи и бащата на Натан.

— А и нека не забравяме еволюцията на тукашните бан-али. Както и промените, внесени в техния организъм. Дали подобно нещо не се е случвало и преди с човешкия род? Възможно ли е тези дървета да са играли ключова роля за човешката еволюция? Дали не заради това ги помним в нашите митове?

Коуве присви вежди. Самият той не бе стигнал дотук в изводите си. Хвърли поглед към гигантската котка. Щом дървото бе успяло да усъвършенства умствените способности на ягуара, дали не бе постъпило по същия начин с хората в далечното минало? Възможно ли бе човешките същества да дължат своя разум на прадедите на това дърво? От тази мисъл кръвта му изстина.

Останалите се бяха умълчали.

Коуве се опита мислено да възпроизведе историята на тази долина. Яга навярно бе израсла тук, като бе събирала живи екземпляри в кухата си коренна система в продължение на векове. Бе ги примамвала с мускусното си ухание, а после ги бе пленявала и поставяла в хранилищата. След време в долината попаднали хора — скитаща клонка от племето яномамо, — които открили тунелите на дървото и чудотворните лечебни свойства на мъзгата му. Примамени от дървото, същевременно били пленени от него, досущ като останалите видове, и постепенно започнали да се превръщат в бан-и, човешките слуги на яга. След това бан-али започнали да доставят на дървото други живи образци, за да обогатят неговата биологична база данни. Ако този процес не се прекъсне, докъде можеше да доведе? Дали не до създаването на нов човешки вид — такова предположение бе изказал Карл, след като видял мъртвороденото дете на Джерълд Кларк? Или пък е съществувала възможността да се появи нещо още по-страшно, хибрид, подобен на пираните и скакалците?

Коуве отново погледна виещия се коридор, и изведнъж изпита облекчение, че всичко това щеше да изгори.

Чу се гласът на Дакий. Индианецът им посочи един страничен тунел. От него струеше светлина. Чуваше се бученето на водопад.

— Изходът — зарадва се Коуве.

19:49 ч.

Натан, като придържаше баща си, ускори ход.

Сержант Костос непрекъснато подканяше и броеше минутите.

Не оставаше много време.

Групата се устреми към лъча от лунна светлина. Бученето скоро премина в рев и непоносим грохот. Покрай изхода се стичаше водопад. Водата му сияеше под лунната и звездната светлина.

— Тунелът навярно излиза на ската на скалата, гледащ към долната долина — допусна Коуве.

Последваха Дакий и стигнаха до влажния изход на тунела. Потокът от бурно стичаща се вода го закриваше. Дакий посочи земята под краката им. Стъпала. В тясното пространство между водния поток и ската в скалата бяха издълбани стръмни и мокри стъпала. Примитивното стълбище се виеше в различни посоки и извеждаше към долната долина.

— Имайте готовност за прикритие! — прогърмя гласът на сержанта. — Слизайте бързо, но когато извикам, спрете и се прилепете колкото е възможно по-плътно към скалата!

Дакий поведе своите хора.

Коуве помогна на Натан да се спусне с баща си. Продължиха по стълбите бързо и предпазливо.