Джеймс Ролинс - Амазония

Костос не отговори.

— И така целите на нашите мисии съвсем не се различават — продължи Луи. — Въпросът е кой ще се облагодетелства от това: американският военнопромишлен комплекс или една френска фармацевтична компания? Това от своя страна повдига друг въпрос: кой ще стори по-големи добрини, с тези познания? Трудно е да се отговори. Този въпрос обаче може да бъде формулиран и другояче: кой би сторил по-големи злини с тези познания? — Луи се обърна към сержанта: — Струва ми се, че на този въпрос всички знаем отговора.

Групата остана безмълвна.

— Какво ще стане с Кели и Франк? — наруши мълчанието Натан.

А, да, отсъстващите членове на групата… Луи не бе изненадан, че именно Натан зададе този въпрос.

— Не се тревожете за тяхното здраве. Те ще дойдат с моя екип — обясни Луи. — Установих контакт с хората, които ме финансираха. Господин О’Брайън се оказа идеално морско свинче за изследване на регенеративния процес. Изследователите на „Сен Савен“ горят от нетърпение да го докоснат със своите инструменти.

— А Кели?

— Госпожица О’Брайън ще ни придружи, за да ни осигури отзивчивостта на брат си.

Натан пребледня.

Докато говореше, Луи забеляза, че Натан погледна към гиганта.

— Таймерите ще задействат бомбите точно след три часа — съобщи Луи. — В 20:00 часа, ако трябва да бъда по-точен. — Знаеше, че тези хора бяха наясно със силата на една-единствена такава бомба. А тук имаше цели девет. Видя как на лицата им се изписа отчаяние. Луи продължи: — За всеки случай заложихме и други запалителни бомби в целия каньон, включително и в прохода, по който се стига дотук. Ще ги взривим веднага, след като напуснем долината. Не можем да си позволим да рискуваме някой индианец, когото не сме забелязали, да ви освободи. Боя се, че независимо дали сте вързани, или не, няма как да избягате. Цялата тази изолирана долина ще се превърне в огнен ураган. От вълшебната мъзга няма да остане и следа. Освен това огънят ще привлече хеликоптерите, летящи насам. Чудесен начин да се отклони вниманието им от нашата група.

Погледите на пленниците свидетелстваха, че са осъзнали своето поражение. Луи се усмихна:

— Както виждате, всичко е планирано както трябва.

До Луи се приближи неговият помощник. Колумбиецът дори не погледна към пленниците, сякаш бяха стадо овце.

— Да, Маска?

— Готови сме за изтегляне. Можем да се евакуираме веднага, щом наредите.

— В такъв случай започвайте! — Луи погледна отново вързаните мъже и жени. — Боя се, че дългът ме зове. И че настъпи мигът да се сбогувам сърдечно с вас.

Даде им гръб и изпита удовлетворение от станалото. В крайна сметка именно самият Карл Ранд бе станал причина за гибелта на горделивия си син. Щом бе тръгнал по пътя на баща си…

Искаше му се да вярва, че старецът ги наблюдава от ада.

16:55 ч.

Натан, коленичил до другите, бе смазан от чутото. Проследи със замъглен поглед как групата на наемниците започна да се изтегля. Чу гласа на Коуве:

— Фавр е заложил всичко на вярата си в мъзгата на яга.

— Има ли значение? — простена Натан. Внимаваше да не затегне неволно примката около шията си.

— Надява се мъзгата да излекува заболяването така, както лекува физическите наранявания. Нямаме доказателства, че притежава подобно свойство.

— Какво искаш да направим?

— Да му кажем това.

— Да му помогнем? Защо?

— Не на него искам да помогнем, а на всички тези, които станаха жертва на епидемията и започнаха да умират. Усещам, че ключът към лечението на това заболяване е някъде тук. Той е готов да унищожи долината и да ликвидира всякаква възможност за обезсилване на проклятието на бан-али. Трябва да го предупредим.

Натан се намръщи. Не бе забравил убийството на Мани. Спомни си обезглавеното тяло на своя приятел, свличащо се на земята. С разума си разбираше Коуве, но със сърцето си, не.

— Той и без това няма да ни изслуша — убеждаваше го Натан, като си търсеше някакво оправдание. — Фавр не разполага с много време. Остават му най-много шест или осем часа до момента, когато военните ще реагират. Единствената му възможност е да заграби каквото може и да избяга.

— Длъжни сме да го накараме да ни чуе — настояваше Коуве.

Откъм яга се разнесоха гласове. Двамата мъже насочиха погледи към отвора в ствола на дървото. От него излязоха двама наемници с носилка в ръце. Натан разпозна носилката, която бяха направили за Франк. Той и сега лежеше на нея, вързан като пленник.

След това от дървото излезе Кели. Движеше се сама с ръце, вързани зад гърба. Зад нея вървяха още въоръжени наемници.