Джеймс Ролинс - Амазония

— Една индианка ни донесе храна: плодове, печен ямс и сушено месо.

Натан почувства, че е ожаднял, и захапа един от сочните плодове. По брадичката му потече струйка сок. Той я избърса с опакото на ръката си.

— Олин успя ли да оправи Джи Пи Ес-а?

— Все още го оправя — отвърна му Ана унило. — Ако съдя по ругатните му, още не е успял.

Откъм вратата се разнесе гласът на Костос:

— Заповядайте!

Групата се насочи към общото помещение. Вътре имаше подноси с храна и дори няколко паници с тъмна течност с ухание на алкохол.

— Касири! — възкликна изненадано Коуве, след като видя съдържанието на една от паниците.

— Какво е това? — запита Костос, след като се отстрани от вратата.

— Местна бира — поясни Натан. — Алкохолна напитка, известна на много тукашни племена.

— Бира ли? — Очите на сержанта светнаха. — Наистина ли?

Коуве наля част от кехлибарената течност в чаша. Натан забеляза, че по повърхността на паницата плаваха лигави късчета маниока. Професорът подаде чашата на сержанта.

Той я помириса, намръщи се, но въпреки това отпи голяма глътка.

— Уф! — Поклати глава неодобрително.

Натан си наля чаша и отпи малко от течността. Мани направи същото.

— Вкусът й наистина е особен — обясни Натан. — Местните жени дъвчат маниока и после я изплюват в паница. Ензимите в слюнката им ускоряват ферментационния процес.

Костос отиде при паницата и изля съдържанието на чашата си в нея.

— Някой ден ще изпия един „Будвайзер“ — зарече се той. Натан повдигна рамене.

Останалите отпиха по малко и започнаха да се отпускат по плетените рогозки върху пода. Всички изглеждаха крайно уморени. Един здрав сън щеше да им дойде добре.

Натан постави лаптопа върху каменна делва.

След като го отвори и включи, Олин го погледна с интерес.

— Може би тук ще намерим някои здрави схеми, с които да поправя свързочното оборудване. — Той се премести до Натан.

— Този компютър е на пет години и не вярвам да откриеш в него нещо, което да ти свърши работа. А пък точно сега съдържанието му е по-важно за собственото ни оцеляване.

Думите му привлякоха вниманието на всички.

— Разбрах какво се е случило с предишната експедиция. Ако не искаме да ни сполети същото, ще трябва да извлечем поука от техния опит.

— Какво е станало с тях? — попита Коуве.

Натан си пое дълбоко въздух и след това кимна към отворения лаптоп.

— Всичко е записано тук. Експедицията на баща ми чула слухове за съществуването на бан-али и попаднала на индианец, който им обещал да ги отведе при племето. Баща ми не удържал на изкушението да открие ново племе и се отправил на път. Два дни по-късно експедицията му била нападната от същите мутанти, които нападнаха и нас.

Мани вдигна ръка като ученик.

— Открих къде развъждат тези гадини. Или поне пираните и скакалците. — Той съобщи какво бяха открили с редник Карера. — Имам вече и теория за тези животни.

— Нека преди да се заемем с теории и хипотези, се запознаем с доказаните факти — прекъсна го Коуве и се обърна към Натан: — Продължавай. Какво са преживели след нападението?

Натан отново пое въздух. Не му бе лесно да говори по този въпрос.

— Загинали всички членове на експедицията с изключение на баща ми, Джерълд Кларк и други двама души. Следотърсачите на бан-али ги пленили. Баща ми успял да проведе разговор с тях и да ги убеди да им пощадят живота.

Ако съдя по записките му, езикът на бан-али е близък до яномамо.

— Действително има прилика — потвърди Коуве. — Колкото и изолирано да е живяло това племе, бял човек, говорещ езика им, е нямало как да не ги впечатли. Не се учудвам, че баща ти и другите са били пощадени.

Без да е имало особена полза от това, помисли си Натан и продължи:

— Хората получили най-различни наранявания, но веднъж оказали се тук, раните им започнали да зарастват. При това сякаш по чудотворен начин, както се изразява баща ми. Откритите рани зараснали, без по тях да останат белези. Счупените кости зараснали за по-малко от седмица. Дори хроничните заболявания, като сърдечния шум на един от членовете на експедицията, изчезнали. Най-удивително обаче било случилото се с Джерълд Кларк.

— Навярно имаш предвид ръката му — уточни Кели и седна по-удобно.

— Именно. Няколко дни след пристигането им тук осакатеният му крайник започнал да кърви и в края му се появило туморно образувание. Представлявало набор от недиференцирани клетки. Решили, че е злокачествено, и че трябва да го изрежат. Нямали обаче инструменти. След няколко седмици забелязали, че туморът променя формата си. Започнал да се удължава и по повърхността му се образувала кожа.