Джеймс Ролинс - Амазония

— Скакалците — промълви Мани и отстъпи крачка. Насекомите обаче не им обърнаха внимание и не прекратиха действията си.

Мани отмести поглед към езерото, а после, отново към насекомите.

— Дървото…

— Да?

Мани погледна как поредната капчица мъзга привлече няколко жабообразни създания до повърхността. Разтърси глава.

— Не мога да твърдя с положителност, но ми се струва, че дървото храни тези същества.

Замисли се. Очите му се разшириха, когато започна да открива смущаващи връзки между събитията. Карера забеляза, че лицето му пребледня.

— Какво ти е?

— За Бога, трябва да се махаме по-бързо оттук.

18:30 ч.

Натан, все още седнал пред лаптопа на баща си в колибата, се чувстваше изтощен. Бе препрочел няколко пъти голяма част от записките му, както и няколко научни статии. Заключенията, които започнаха да се оформят в главата му, бяха толкова тревожни, колкото и обнадеждаващи. Премести стрелката на последния запис и прочете финалните редове.

Тази нощ ще проведем опита. Дано Бог да ни пази.

Откъм вратата се чу тихо шумолене и Натан разбра, че Някой е влязъл в колибата.

— Натан, тук ли си? — чу гласа на професор Коуве. Натан погледна часовника си и осъзна, че бе заседнал над компютъра в течение на дълги часове, забравил за съществуването на околния свят. Чувстваше устата си като сух гласпапир. През отвора на вратата слънцето се насочваше към западния хоризонт и късният следобед преминаваше в здрач.

— Как е Франк?

— Какво има? — отвърна Коуве, като видя изражението на лицето му.

Натан поклати глава. Все още не се чувстваше готов за разговор.

— Къде е Кели?

— Навън. Разговаря със сержант Костос. Слязохме от дървото само за да проверим какво става, и да се уверим, че всичко е наред. Какво става тук, долу?

— Индианците не общуват с нас — обясни Натан, отиде до вратата и погледна залязващото слънце. — Приключихме с устройването на къщата в дървото като базов лагер. Мани и редник Карера правят оглед на района.

— Видях ги, когато идвах насам. Какво става с връзката със САЩ?

— Олин каза, че цялата система е разстроена. Вярва обаче, че ще успее да оправи Джи Пи Ес-а, така че да подаде верен сигнал за местонахождението ни. Смята, че това ще стане още тази вечер.

— Това е добра новина — отвърна Коуве с напрегнат глас. Натан усети съсредоточеността му.

— Някакъв проблем ли има?

— Има нещо, което все още не ми е ясно — отвърна смръщено Коуве.

— Може би ще ти помогна. — Натан погледна лаптопа и го изключи от слънчевото захранване. Така или иначе настъпваше нощ и нямаше да получат повече енергия от слънцето. Провери изправността на акумулатора му и взе лаптопа под мишница. — Струва ми се, че вече е време да споделим нещата, които сме научили.

— Ние с Кели затова и слязохме от дървото. И ние имаме новини.

Натан отново долови, че професорът е разтревожен от нещо.

Предположи, че и неговото изражение не е по-различно от това на Коуве.

— Хайде да се съберем.

Двамата излязоха от колибата и се озоваха под лъчите на залязващото слънце. Зарадваха се на лекия повей на въздуха, контрастиращ със застоялия въздух в колибата. Натан отиде при Кели и сержант Костос. Междувременно към тях се бяха присъединили Мани и редник Карера.

На няколко крачки от тях бе застанал индианец от племето. На Натан му бе нужно известно време, за да познае, че това бе техният водач. Бе измил черната камуфлажна боя от тялото си. Върху бронзовите му гърди имаше червена татуировка.

— Разбрах, че Франк се чувства по-добре — Натан се обърна към Кели. В отговор тя му кимна разсеяно.

— Засега да. — Тя забеляза лаптопа под мишницата му. — Успя ли да научиш нещо за баща си?

Натан въздъхна.

— Смятам, че всички трябва да чуете това, което успях да узная.

— Така или иначе време е да си съставим план за действие — настоя сержант Костос. — Скоро ще се стъмни.

— Да се качим горе — предложи Коуве и кимна към постройката на дървото.

Никой не възрази и всички бързо се закатериха по дървото. Тортор остана долу на пост. Натан го погледна, докато се изкачваше. Ягуарът не бе сам. До плетената стълба бе застанал и индианецът. Очевидно бе му възложено да ги охранява.

Когато достигна постройката, Натан видя, че цялата група се бе събрала пред едно общо помещение на най-долния етаж. На двата по-горни етажа имаше по-малки обособени стаи със собствени външни и вътрешни балкони.

Постройката очевидно бе обитавана от някое семейство, изнесло се от нея заради тяхното настаняване. Бе оставило там голяма част от покъщнината си: керамични предмети, дървени кухненски прибори, украшения от пера и цветя, люлки за спане, малки дялани животински фигурки. Дори и миризмата на жилището бе различна от тази на изоставената колиба. Тук миришеше не на мухъл, а на подправки и масла, както и на човешки тела. Ана Фонг се приближи до Натан.