Джеймс Ролинс - Амазония

— За кого?

Заедно с Карера посветиха целия си следобед в оглед на селището. Придружаваше ги Тортор. Котката привличаше любопитството на много хора, които все пак предпочетоха да се държат на разстояние от нея. Карера начерта груба карта на селището и на земите около него.

— Това е разузнавателна информация. В случай че домакините ни отново се настроят враждебно към нас.

В момента заобикаляха гигантското дърво с бяла кора. Намираха се точно на мястото, където потокът се срещаше с чудовищните корени на дървото. Решиха, че водата бе размила горния пласт на почвата и оголила още повече корените. Те се бяха превърнали в истинска плетеница, която минаваше под ручея и над него, като го обгръщаше отвсякъде.

Индианецът, привлякъл вниманието на Мани, се приведе и започна да се промушва през плетеницата от корени. Очевидно бе се насочил към определено място на потока.

— Хайде да го огледаме по-отблизо — насочи вниманието им Мани.

Карера прибра тефтерчето и стисна оръжието, мятащо дискове. Намръщи се, когато видя огромното дърво. Определено не изпитваше желание да се приближава до него. Все пак тръгна към плетеницата от корени, достигаща ручея.

Индианецът отиде до езерце, обградено отвсякъде от големи и малки корени. Повърхността му бе почти гладка и потрепваше само на отделни места. Той забеляза, че го наблюдават, и ги приветства по универсален начин — с кимване. След това се зае с работата си. Мани и Карера продължиха да го следят от няколко метра разстояние. Тортор приклекна.

Индианецът също приклекна и надвеси копието с късовете кърваво месо над повърхността. Мани присви очи.

— Какво прави…

В този момент няколко малки телца изскочиха от водата и се устремиха към месото. Приличаха на малки сребристи змиорки. Имаха малки челюсти, с които си отхапваха парченца от месото.

— Това са жабообразните пирани — позна ги Карера. Той, също.

— Права си, само дето са още в стадия на попови лъжички. Още не са им израснали задни крака. Имат само опашки и зъби.

Индианецът се изправи, свали късовете месо от копието и започна да ги хвърля във водата. Падането на всеки къс окървавено месо предизвика ожесточена борба в езерото и след малко повърхността му се превърна в кървава каша.

Индианецът наблюдава известно време животинчетата, след което си тръгна обратно, като премина покрай изумената двойка.

Кимна им още веднъж. Погледна ягуара със смес от възхищение и страх.

— Искам да ги огледам по-отблизо — реши Мани.

— Ти откачил ли си, човече?

— Не съм. Искам само да проверя нещо — обясни Мани и се запъти към плетеницата от корени.

Карера не скри недоволството си, но го последва.

Пътеката бе тясна, така че вървяха един зад друг. Последен бе Тортор. Стъпваше внимателно и се оглеждаше. Не престана да маха с опашката си.

Мани достигна обграденото от корени езерце.

— Не се доближавай много-много — предупреди го Карера.

— На индианеца нищо не му направиха. Според мен е безопасно.

Все пак забави ход и спря на метър от брега, като положи ръка върху дръжката на камшика си. Езерото, разположено в корените, бе кристално бистро. Бе поне три метра дълбоко. Мани надникна в него.

Под повърхността плуваха пасажи от създанията. От месото не бе останала и следа, но дъното бе осеяно с оглозгани до блясък кости.

— Това е люпилня, проклета люпилня за риби — установи Мани.

От клоните над езерото от време на време падаха капчици мъзга. Създанията веднага се устремяваха към тях в търсене на храна. Мани успя да ги огледа по-добре, когато се доближаваха до повърхността. Имаха различни размери. Някои бяха съвсем малки, докато у други бяха започнали да израстват крака. Нямаше възрастни екземпляри.

— До едно са малки — прецени Мани. — Не виждам големите създания, които ни нападнаха.

— Сигурно сме ги избили всичките с отровата — предположи Карера.

— Нищо чудно, че не последва второ нападение. Навярно им трябва известно време, за да възстановят армията си.

— Да, що се отнася до пираните, може би… — замисли се Карера, застанала на два метра зад него. — Но само до тях — добави с разтревожен глас.

Мани я погледна. Тя му посочи долната част на дървото, мястото, където могъщите корени се свързваха със ствола. По кората му имаше стотици еднометрови израстъци. От отворите по тях излизаха множество черни насекоми. Пълзяха, чифтосваха се и се биеха помежду си върху кората. Няколко размахваха криле и тихо бръмчаха.