Джеймс Ролинс - Кръвта на сатаната

Норман се изправи.

— Някой пострадал ли е?

— Не. Разминало се само с няколко предупредителни изстрела, колкото да прогонят крадците.

— Смяташ ли, че можем да попаднем на гроб, пълен с богатства? — запита Норман, докато наместваше камерите на рамото си.

— Да открием гробницата на Тутанкамон от Новия свят? — усмихна се Сам. — Не. Не вярвам. Жаждата за злато може да примами тук само крадци, но не и чичо ми. Тук го докара жаждата за знания. За истина.

— Какво обаче търси толкова старателно? Знам, че търси доказателства, че тук преди инките е живяло друго племе. Не мога обаче да си обясня неговото желание всичко да се запази в тайна. По някое време така или иначе ще трябва да изпратя репортажа си до „Нешънъл Джиографик“ и да им кажа докъде сме стигнали.

Сам присви вежди. Не знаеше какво да отговори на Норман. Същия въпрос си задаваше и той. Съществуваше някаква информация, която чичо Ханк очевидно все още пазеше за себе си. Това бе напълно в стила на професора. Поначало бе открит човек, но когато се стигнеше до професионални теми, умееше да бъде удивително сдържан.

— Не знам — отвърна най-после Сам. — Аз обаче имам доверие в професора. Ако е решил засега да премълчава нещо, ще трябва просто да изчакаме да реши да го сподели.

— Сам! Ела да видиш нещо! — разнесе се внезапно вик от изкоп в съседната тераса.

От шахтата се бе подала покритата с каска глава на Ралф Айзъксън. Огромният афроамериканец, също студент, бе дошъл от университета в Алабама. Бе получил стипендия заради умението си да играе футбол, но бе завършил семестриално с отличие. Благодарение на това му бе отпусната нова стипендия, вече научна, за да защити магистърска степен по археология. Бе не само много силен, но и много умен.

— Трябва да видите това! — повтори Ралф. Карбидната лампа на миньорската му каска проблесна в тяхна посока. — Достигнахме запечатана врата, върху която има надпис.

— Вратата непокътната ли е? — запита развълнувано Сам и се изправи.

— Да. И Маги казва, че не личи някой да се е опитвал да я отвори.

Може би това щеше да увенчае усилията им от изминалите месеци. Непокътната гробница или тронна зала сред развалините. Сам помогна на Норман, затруднен от многото висящи по него фотоапарати, да се изкачи по стръмните стъпала, водещи към най-високата тераса на Площада на слънцето.

— Не допускаш ли, че… — започна Норман.

— Да не избързваме — прекъсна го Сам и вдигна ръка. — Нищо чудно да е само основата на храм. Когато стигнаха до терасата, Норман вече се бе запъхтял.

Ралф го погледна подигравателно.

— Май доста си се поназорил, Норман. Ако искаш, можем заедно с Маги да те понесем.

Фотографът го погледна, но се въздържа от отговор. Бе твърде уморен, за да говори.

Сам се присъедини към тях. Дишаше тежко. На тази надморска височина всякакви усилия натоварваха здравата белите дробове и сърцето.

— Остави го на мира, Ралф — смъмри колегата си. — По-добре ни покажи това, което си открил.

Ралф поклати глава и ги поведе по шахтата с включена лампа на шлема. Огромното му тяло изпълваше широката едва метър шахта. За разлика от Сам Ралф не понасяше Норман. Тъй като фотографът не криеше сексуалните си предпочитания, между двамата възникнаха търкания. Роден в Библейския пояс 2 2 Консервативните провинциални райони на САЩ. — Б. пр. , Ралф не можеше да преодолее някои предразсъдъци, които нямаха нищо общо с цвета на кожата. Хенри обаче бе настоял всички да работят съвместно. Да бъдат екип. Така че двамата, макар и неохотно, се търпяха.

— Глупак — промърмори под носа си Норман, изкривил се под тежестта на фотоапаратите.

Сам потупа фотографа по рамото и надникна в разкопания отвор. Стъпалата на стълбата се спускаха на десетина метра и достигаха до лабиринта от помещения и коридори под тях.

— Не му се връзвай — успокои го Сам и му даде знак да се спусне. — Хайде, аз ще те последвам.

Докато се спускаха, Ралф заговори отново с възбуден глас:

— Тази сутрин направихме радио въглеродна датировка на най-долното равнище. Сам, чуваш ли ме? Показа 1100 година от нашата ера. С два века по-старо от проклетите инки.

— Чух, чух — потвърди Сам. — Само дето е възможно в тази датировка да има отклонение, така че може и да не е съвсем точна.

— Добре де… А какво ще кажеш, когато видиш надписите.

— Инкски ли са?

— Не мога да ти кажа. След като открихме вратата, веднага дойдох да ви извикам. Маги е все още там и се опитва да я разчисти. Реших, че ще е най-добре всички да присъстваме.