Джеймс Ролинс - Кръвта на сатаната

Сам продължи да се спуска. Светлината под него образуваше сенки по стените. Представи си как Маги, доближила нос на сантиметър от вратата, старателно я почиства с помощта на пинцет и, четка. С действията си тя освобождаваше историята на тези хора от натрупалите се върху нея в течение на векове глина и нечистотии. Представи си я с кестенявата коса, вързана на конска опашка, докато работеше, присвила нос, гледаща съсредоточено и мъркаща от удоволствие, когато откриеше нещо ново. Искаше му се да привлече върху себе си поне една десета от интереса, който тя проявяваше към развалините.

Потънал в размисли, Сам се подхлъзна върху едно от стъпалата и инстинктивно стисна стълбата с ръце.

След още три стъпала краката му докоснаха твърда скала. От стълбата се озова в пещерата на първото равнище. Силната светлина на натриевите лампи заслепяваше погледа, а ноздрите се изпълваха със силната миризма на прясно разкопана пръст и влажна глина. Това не бе суха и прашна египетска гробница. Непрестанните мъгли и честите проливни дъждове бяха просмукали земята с влага. За да разкрият тайните на подземната структура, археолозите се бореха не с пясък, а с прогнили корени и влажна глина. Около Сам на светлината на лампите засвети трудът на древните строители: тухли и каменни плочи, така плътно положени една до друга, че между тях не можеше да се пъхне дори острието на нож. И те обаче бяха пострадали от въздействието на времето. Значителни части от подземната постройка бяха увредени от виещите се корени и от натрупалата се в продължение на столетия глина, примесена с кал.

Развалините около Сам застенаха. Този звук се чуваше често. Получаваше се, след като каменните плочи се наместваха на местата си при почистване на помещенията от наносите. Местните работници ги бяха укрепили след това с конструкции от дървени греди, но все пак те продължаваха да стенат под тежестта на земята, натрупала се върху тях.

— Оттук. — Ралф ги поведе към дървената стълба, водеща до второто равнище от тунели и помещения. Те обаче не отидоха там. След като се спуснаха по още две стълби, достигнаха най-долното равнище, намиращо се на близо двайсет метра под повърхността. Тази част от постройката все още не бе напълно разчистена и описана. Сред плетеницата от тесни тунели и стаи, укрепени с дървени греди, се движеха голи до кръста работници, натоварени с чували, пълни с глина и пръст. В тунелите поначало се разнасяха песните на работниците, но сега бе тихо. Сякаш и те бяха подразбрали важността на откритието и се бяха смълчали. Над развалините, като покривало, се бе спуснало безмълвие. Разговорливият Ралф също прекрати монолога си за откриването на запечатаното помещение. Тримата, без да кажат и дума, прекосиха последния тунел, водещ до най-дълбокото помещение. Едва там, в широкото преддверие, застанаха един до друг. Сам най-после успя да види нещо повече от извития гръб на Норман Фийлдс.

Помещението не бе по-широко от единичен гараж. Въпреки това, озовал се в тази малка стая на двайсет метра под повърхността, Сам усети, че пред него ще се разкрие историята. Отдалеченият край на помещението представляваше стена от дялани камъни, така изкусно свързани един с друг, че образуваха подобие на мозайка. Макар все още на много места да бе покрита с глина и кал, тя бе издържала както на времето, така и на природните стихии. Колкото и удивителна да бе сама по себе си, това, което привлече вниманието на всички, се намираше в средата на стената: груба каменна арка, запушена от внимателно наместена в нея плоска скала. През последната преминаваха три хоризонтални ивици от метал с мътен блясък, прикрепени с болтове едновременно към вратата и към рамката и.

Никой не бе преминавал през тази врата, откакто я бяха запечатали древните.

Сам започна да диша учестено. Каквото и да се намираше отвъд заключената врата, щеше да бъде нещо по-значително от спускането в поредното подземие. Древните бяха запечатали вратата, за да укрият и защитят нещо, представляващо изключителна ценност за тяхното общество. Зад тази врата имаше тайни, укривани в течение на векове.

— Дявол да го вземе, та това е запечатано по-здраво от Форт Нокс 3 3 Мястото, където са складирани златните запаси на правителството на САЩ. — Б. пр. — наруши мълчанието Ралф.

Думите извадиха Сам от вцепенението. Най-сетне забеляза, че Маги е седнала с кръстосани крака пред вратата. Бе подпряла лакът върху коляното си, а глава, в дланта. Бе втренчила поглед във вратата и я изучаваше. Дори не забелязваше присъствието им.