Джеймс Ролинс - Кръвта на сатаната

Лъчът на фенерчето се задържа върху златната статуя на инкския крал, релефна и изпъкваща на фона на черната гранитна стена.

— Добра примамка са измислили. Кой може да остане безразличен към тази статуя? — възкликна Сам и огледа плочите на пода. Веднага разпозна капана. — Това е игра, в която бих предпочел да не играя.

Скалите под краката им затрепериха и над главите им се разнесе грохот.

— Може да ни се наложи да я играем — допусна Маги. — Нищо чудно, ако целият храм се срине, това да се окаже най-надеждното помещение. Механизмите могат да неутрализират удара.

— Сам, опитай да се свържеш със Сайкс! — разнесе се гласът на Ралф откъм преддверието. — Дай му зор! Това място съвсем ще се разпадне!

Той свали отново уоки-токито от пояса си и го включи. От говорителя се разнесе пукот, който секна, след като го удари с ръка.

— Филип, ако можеш да ме чуеш, обади се. Приемам.

Единственият отговор бе тишината. После чуха откъслечни изрази:

— …опитваме се да разширим шахтата, за да може да копаят повече работници… ще копаем денонощно…

— Побързай, Филип! Този храм се е разклатил като замък от игрални карти.

— …старая се… проклетите работници не искат да ме разберат… Отново последва пукот.

— Това е безсмислено — промърмори Сам и поклати глава. — Дръж ни в течение на всеки кръгъл час — повтори отново молбата си и се обърна към Маги. — Май ни предстои доста дълго чакане.

— Дано наистина да разполагаме с време — усъмни се Маги, вслушвайки се в шума, издаван от храма. Сам се опита да я прегърне през рамо, но тя отмести ръката му. — Нищо ми няма.

Сам видя как Маги се отдалечава от стаята. Освети за сетен път смъртоносното помещение и я последва. Блясъкът на златото и среброто се запечата в съзнанието му. Плочите не бяха подредени шахматно. Образуваха сложна плетеница. Вниманието му бе привлечено от два правоъгълни златни острова. Единият се намираше в горната лява част на помещението, другият, в долната дясна част. Замисли се върху разположението на плочите. Стори му се, че то му говори нещо. Обърна се и още веднъж освети пода.

— Какво има? — запита, го Маги.

— Изчакай ме секунда — помоли Сам и отиде до плочите. Опита се да се съсредоточи. Рисунката имаше обяснение и му се стори, че го знае. Двата трупа го бяха разсеяли и заради това не бе открил отговора веднага. — Боже мой! — прошепна изумен.

— Какво става? — повтори Маги, приближила се отново до него.

— Ти си напълно права, че и други перуански индианци имат пръст тук — подчерта той, като плъзна лъча на фенерчето върху трийсетте реда еднометрови плочи. — Това не е дело на инките.

— Какво искаш да кажеш? Тази статуя е в чисто инкски стил.

— Нямах предвид нея. Инките сигурно са я сложили по-късно. Думата ми бе за пода. За превръщането на стаята в капан.

— Не те разбирам.

— Обърни внимание на разположението на плочите. Нито една от народностите на древно Перу — парака, уари, наска, моче, дори и самите инки — не са имали писменост. Всяко племе обаче е разполагало с уникални пиктограми и идеограми, нанесени върху рисунките им и вплетени в тъканите им. Обърни внимание на двата златни правоъгълника в срещуположните ъгли, свързани помежду си със зигзагообразна линия. Можеш ли да се сетиш къде вече си виждала такова нещо?

— За Бога, прав си! — възкликна Маги, след като се доближи до пода. После се обърна към Сам. Очите и издаваха възбуда. — Това е на народа моче, не е инкско.

— Точно както подозира чичо Ханк — разкри Сам. — Намираме се във вътрешността на пирамида на народа моче.

— Защо твърдиш това? Професор Конклин кога е споменавал народа моче?

Сам въздъхна. Даде си сметка, че не бе опазил тайната на чичо си. При сегашните обстоятелства обаче по-нататъшното пазене на тайни щеше да бъде смехотворно.

— Слушай, Маги. Има нещо, което чичо ми не е споделил с вас — призна и Сам и разказа набързо как чичо му установил, че тукашният Площад на слънцето съвпада по структура с върха на пирамида Моче, открита по крайбрежието. — Направил е тези изводи непосредствено преди да отпътува с мумията.

— Значи не съм единствената, която е пазила тайни.

Сам си спомни как бе нагрубил Маги, задето бе премълчала заболяването си.

— Извинявай — промълви той.

Настъпи неловко мълчание. Маги го наруши:

— Всичко това изглежда логично. Стаята има сложна конструкция, а моче са били по-добри металурзи от инките. Създали са помпи и механизми за обслужване на техните сложни напоителни системи. Единствената народност, способна да направи такъв капан от скъпоценни метали, е моче. Ти си най-опитният пиктограф сред нас. Какво означава тази рисунка?