Джеймс Ролинс - Кръвта на сатаната

— Остави момчето, Отера! Няма защо да му причиняваш зло! Това бе чичо Ханк!

Сам отмести листата и видя откритото пространство пред себе си. Огромният военен хеликоптер приличаше на чудовищен скакалец, кацнал върху нивата. По-близо до себе си обаче Сам видя нещо, от което кръвта му изстина. Чичо му бе застанал пред човек в монашески одежди, който обаче не бе Божи служител. В дясната си ръка държеше огромен пистолет. Сам, който разбираше от оръжия, веднага го разпозна. Това бе испански астра 357, с който можеше да се спре нападащ бик. При това бе насочен към гърдите на чичо му. Наблизо имаше и трети човек, Норман. Лицето му бе побеляло от страх. Мъжът на име Отера погледна презрително чичо му.

— Откога започна тук ти да даваш заповеди? — извика, рязко извъртя пистолета и удари Норман по лицето.

Фотографът се свлече на колене и от веждата му започна да струи кръв.

— Остави го на мира! — повтори Ханк и застана пред Норман. Монахът, застанал с гръб към Сам, повдигна пистолета си.

— Слушай, дъртако, според мен вече не си ни потребен. От разговорите по радиото разбрахме, че студентчетата знаят къде е златото. Щом този тук ни е паднал в ръцете, не виждам защо още трябва да те държа жив.

За Бога! Ужасен, Сам се измъкна от скривалището си и се затича през ливадата.

Неговото появяване привлече вниманието на чичо му. Очите му се разшириха от удивление. Сам забеляза, че той се опита да не се издаде, но очевидно не успя. Реакцията му не остана незабелязана.

Отера рязко се обърна тъкмо в момента, когато Сам почти го бе достигнал. Младежът изкрещя и се нахвърли върху него. Чу се изстрел: Сам бе отхвърлен назад, далеч от човека, който заплашваше чичо му. Приземи се по гръб върху ливадата.

— Не! — чу вика на чичо си.

Сам се опита да се повдигне на лакти, но установи, че не може да се движи. Не можеше дори да диша. Някаква огромна тежест бе притиснала гърдите му. Болката се разпространи във всички посоки. С крайчеца на окото си видя как чичо му се хвърли върху гърба на бандита в расо и го събори на земята. Сам се усмихна, когато видя действията на възрастния мъж. Браво, чичо Ханк, помисли си. След това всичко почерня.

Маги, стояща съвсем наблизо, видя как Сам внезапно изскочи от скривалището си и се затича през ливадата. Какво бе намислил този глупак? Затича се и тя. Денал бе по петите и. Когато достигна скривалището на Сам, чу оглушителен изстрел. Уплашена, тя се отмести встрани. Видя как Сам се сгромоляса върху ливадата и ръцете му започнаха да се гърчат. Дори оттам успя да види как на гърдите му се появи огромна рана, от която започна да тече кръв. Престана въобще да мисли и се затича към него. Вече нямаше да се крие в канавки, когато приятелите и умираха.

— Сам!

След миг забеляза схватката, разиграваща се до тялото на тексасеца. Изглеждаше нелепа. Професорът бе седнал върху тялото на съпротивляващ се монах. Пистолетът, който все още димеше във влажната трева, бе извън обсега на ръката му. Внезапно, подобно на призрак, отнякъде се появи Норман. Бе вдигнал над главата си огромен червен камък. Стовари го с все сили върху главата на падналия мъж. Човекът престана, да мърда и професор Конклин слезе от гърба му. След това се затичаха към Сам. Пръв стигна професорът. Веднага коленичи до племенника си.

— Не, Боже мой… Не!

Норман и Маги се появиха едновременно. Норман се приведе и се опита да напипа пулса на Сам. Маги се отпусна бавно. Видя, че погледът, който Сам бе втренчил в небесата, бе изцъклен. Очите му бяха празни.

Джоан, подканвана от насочен към нея пистолет, тръгна към стената с веригите. Даваше си сметка, че ако позволеше да я оковат, непременно ще загине. Нямаше да има никакви шансове за спасение. Мозъкът и започна трескаво да прехвърля различни сценарии. Само един и се стори убедителен.

Въпреки допрения до гърба и пистолет на брат Карлос, докосна яката си. Измъкна незабележимо пластмасовата банела и взе от нея голямата колкото сълза мека проба от веществото Z. Моментът за това, което бе намислила, трябваше да е точен.

На път към стената премина покрай грамадния разголен монах, който все още продължаваше да се радва на сгорещения мангал. Човекът разбъркваше жарта с един от железните прътове. От крайчеца на устата му бе потекла лига. Якият скот очевидно гореше от желание да изпробва железата върху плътта и. Забеляза нейния поглед и и отвърна с едва ли не сладострастна гримаса. У Джоан до този момент имаше известно чувство за вина за това, което щеше да направи. Изпари се мигновено.