Лора Роуланд - Урагири

Може да се отбележи напредък, при положение че спънките се преодоляват с искреност и проницателност. Търпението е задължително. Накрая редът ще бъде възобновен.

Игумен Лиу Юн се усмихна и затвори книгата. Той бе искрен до смърт в преследването на целта си. Годините на трупане на познания, служба на дипломат и медитация бяха изострили съзнанието му. Готвеше се за този миг толкова отдавна, че сега можеше да си позволи да изчака благоприятния момент. Сосакан Сано нямаше да го отклони от твърдото решение да отмъсти за смъртта на брат си, като по този начин възстанови реда във вселената и осигури покой за душата си.

След безплодното дирене на очевидци за нещо обезпокоително около смъртта на Пеони Сано се прибра у дома по здрач. Вървеше пеша и водеше коня си за поводите, тъй като раненото му рамо не можеше да понася тръскането при ездата. Искрящият диск на залязващото слънце пръскаше меко сияние над океана, а виолетовите облаци напредваха от запад като конна армия с развети знамена — легионът на нощта. Само че Сано нямаше време да се любува на природните хубости. Настъпваше краят на първия от двата дни, които холандският капитан му бе дал, за да разкрие убиеца на Ян Спаен. Преди да провери теорията си за Дешима, трябваше да сложи чиста превръзка на раната си и да се види с Хирата. У дома го посрещна само Стария шаран.

— Младият господар е навън — обясни той.

Сано хапна набързо, изкъпа се, превърза раната си и се преоблече в чисти дрехи. Искаше да разбере дали Хирата е успял да обори алибито на игумен Лиу Юн за нощта, в която бе изчезнал Ян Спаен, и да заръча на помощника си да провери къде са били Лиу Юн и Урабе по време на второто убийство. А той щеше да се заеме с разкриването на истината за тайнствените светлини.

Сано излезе и пое надолу по уличката към пристанището. Изведнъж изтръпна — някой го следеше. Някой много по-вещ от шкембелията, който се влачеше подире му през целия ден. Сано се върна вкъщи и завари Стария шаран в кухнята.

— Имам нужда от помощта ти — каза му Сано.

Малко по-късно от прозореца на горния етаж той наблюдаваше развеселен как носачи докараха един паланкин пред вратата и Стария шаран, преоблечен с дрехите му и препасан с резервния му комплект мечове, се качи в паланкина. Носачите го отнесоха в посока към хълмовете. Едва забележима сянка се плъзна вън от алеята и ги последва. Сано спокойно напусна къщата и се отправи към пристанището.

Луната грееше над океана с млечна белота. Очертанията й се размиваха във влажния въздух. Лампи горяха на пристанищния проверочен пункт и на една лодка във водата. Нощните стражи стояха по постовете си, а дървените им клепала с рязко потракване подчертаваха приглушения ромон на океана. Всичко беше спокойно. Патрулите обхождаха крайбрежната улица и доковете. Войници караха каруци, натоварени с оръдия и муниции за евентуална битка с холандския кораб. Сано внимаваше да не го забележат, като се криеше в сянката на стрехите и крадешком се промъкваше надолу по улицата към Дешима.

На около стотина крачки от караулното той притича през улицата. Шмугна се между два склада и продължи към последния пристан преди Дешима. От него се откриваше просторна панорама на подстъпите към острова. Сано притича до самия ръб на пристана. На един кол бе завързана гребна лодка. Изглеждаше празна, ако не се смяташе старото одеяло, застлано на дъното. Сано се спусна в лодката. Краката му едва докоснаха одеялото и то се размърда под него. Светкавично извади меча си и замахна към човешката фигура, която отметна одеялото. Лунната светлина падна върху лицето на мъжа и Сано ахна от изненада:

— Хирата, какво правиш тук?

Младият васал се поклони, стиснал в ръка джите, късо отбранително оръжие на дошин.

— Гомен насай — хиляди извинения, че ви стреснах — прошепна той в отговор. — Чакам, за да пипна тайнствените светлини.

— Казах ти да стоиш далеч от Дешима! — Сано тикна меча обратно в ножницата. — Сега излизай от тази лодка и се прибирай у дома.

— Но, сосакан сама…

Рязко изщракване сложи край на спора им. Сано се обърна и видя светлина между складовете. За миг се озова обратно в лодката заедно с Хирата, който метна одеялото отгоре им. Двамата се спотаиха напрегнати в задушния мрак, докато пристанът скърцаше под стъпките на пазача. Сано искрено се надяваше, че пазачът няма да провери лодката. Точно сега не искаше разправии и усложнения.

Стъпките на пазача се отдалечиха. Сано въздъхна с облекчение, после двамата с Хирата се измъкнаха изпод завивката.