Лора Роуланд - Урагири

— Тъй, Кийоши. И сосакан Сано… Арестувайте ги! — нареди той на хората си.

Замаян, Сано пусна Кийоши и стана, вдигнал ръка да се предпази от факлите и насочените към него оръжия. Кийоши се сви, зарови лице в шепите си и се разрида.

— Какво означава всичко това? — попита Сано, опитвайки се да се освободи от дошина, който го държеше. — Защо ме арестувате? Какви са обвиненията?

— Контрабанда на чуждоземни стоки — отвърна Ота.

— Вземете им оръжията и завържете ръцете им! — заповяда той на дошина, след което се обърна към служителите от пристанищния патрул. — Претърсете пещерата!

Дошинът и помощниците му отнеха мечовете на Сано и завързаха ръцете му на гърба.

— Не съм контрабандист! — запротестира той яростно. — Проследих светлините от Дешима до тук и открих пещерата. Хванах Кийоши отвън. С нищо не съм нарушил закона!

Другите служители на реда държаха Кийоши, който бе отпуснал надолу глава и сърцераздирателно ридаеше.

— Истинските контрабандисти вероятно са избягали, когато са ме чули да се приближавам. Ако побързаме, можем и да ги хванем. А сега ме пуснете!

Откъм вътрешността на пещерата един от служителите извика:

— Намерихме го, йорики сан.

Ота се изсмя ехидно в лицето на Сано.

— Как можеш да отричаш вината си, когато те хванахме тук с плячката и с твоя съучастник? — той рязко посочи към хлипащия Кийоши и направи гримаса на отвращение. — Да се сбиете за плячката. Срамно поведение за самураи! И къде е помощникът ти?

Сърцето на Сано се сви. Хирата! Трябваше да го изпрати обратно в Едо! Един дошин се обади:

— Хирата се измъкна от нашия човек, който го следеше днес следобед. Обзалагам се, че е някъде наоколо.

— Не е тук — излъга Сано. Милостиви богове, това беше капан. Какво да прави сега? Събра мислите си и попита: — А вие какво правите тук? Как открихте това място?

— Получихме анонимно предупреждение, че тази пещера се използва от контрабандисти — презрително отвърна Ота. После се обърна към пристанищния патрул и нареди: — Изнесете плячката! А после отведете арестуваните при губернатор Нагай.

— Правите голяма грешка! — изкрещя Сано.

Йорики Ота се изсмя.

— Ще видим.

Пътуваха обратно към града във волска каруца, която според Сано бе докарана от служителите на реда, за да пренесат с нея контрабандните стоки. В къщата на губернатор Нагай стражите заключиха Сано и Кийоши в отделни помещения за няколко часа. После стражите ги отведоха при Нагай. В редица отдясно на губернатор Нагай бяха коленичили йорики Ота, главният преводач Ийшино и комендантът на Дешима Охира. Срещу тях седяха трима самураи, които Сано не познаваше. Запалени фенери хвърляха зловещ воал върху мрачните лица на присъстващите.

Свел поглед към бюрото си, губернаторът Нагай — в черна официална тога — обяви:

— Събрали сме се, за да разгледаме извършените от вас нарушения на закона, включително опитите ви за контрабанда.

Значи си беше съд. И за какви други нарушения говореше?

— Някой действително се е занимавал с контрабанда на Дешима — заяви Сано, — но това не съм аз. Вече обясних на йорики Ота, че проследих проблясващите светлини до заливчето и намерих лодката.

Пълните устни на Нагай изпуснаха кратка скептична въздишка. Дълбоко разположените му очи избягваха Сано.

— Да. Добре. Ще видим какво има да каже вашият съучастник.

Сано хвърли изненадан поглед към Кийоши. Младежът заговори с пресеклив глас:

— Вчера, докато бях дежурен, сосакан сама дойде в стражницата. Нареди ми да открадна стоки от склада на Дешима и да ги отнеса до портите. Каза ми, че ще ме убие, ако откажа.

Слисан от това неочаквано предателство, Сано скочи на крака и сграбчи младия самурай за яката.

— Това е лъжа! Кийоши, ти знаеш, че не съм вършил нищо подобно. Защо…

— Тишина! — прекъсна го гръмогласно губернатор Нагай. Стражите откъснаха Сано от момъка и го принудиха отново да коленичи на пода. — Продължавай, Кийоши.

— Казах на стражите при склада, че баща ми иска да не се намесват. Извадих стоките и ги пренесох до портите — тялото на момъка се разтресе, гласът му съвсем изтъня. Не поглеждаше нито Сано, нито когото и да е от присъстващите. Лицето на коменданта Охира бе неподвижно като маска. — Сосакан ми нареди да помогна на него и на помощника му да натоварят стоките в една лодка… — Кийоши изглеждаше като човек, който всеки момент ще припадне. — Принуди ме да греба до заливчето. Когато се опитах да избягам, той се нахвърли отгоре ми. После дойдоха служителите на реда.