Лора Роуланд - Урагири

Държавна измяна! Най-големият позор за един самурай, който се наказва единствено със смърт. Сано бе обзет от ужас.

— Обвиненията са абсурдни и без всякакво основание. Аз съм обект на заговор. Невинен съм!

Твърде късно си даде сметка, как фатално бе рискувал своя живот и живота на Хирата заради любопитството се към холандците и заради желанието си да разкрие истината и да защити справедливостта. Действията му го бяха поставили в зависимост от губернатора Нагай, преводача Ийшино и коменданта Охира. Сано бе сигурен, че някой от тях или може би всички заедно са замесени в контрабандата и са го набедили, за да се застраховат срещу последствията от неговите разкрития. Може би действията им са били планирани предварително, по нареждане на дворцовия управител Янагисава?

— Но заради вашия ранг — продължи Нагай, — не можете да бъдете хвърлен в затвора. Делото ви ще се гледа от специално свикан трибунал с магистрати от три провинции. Ще са ми необходими около три дни, за да ги събера в Нагасаки. Радвайте се на свободата си до свикването на трибунала. Но не си позволявайте волности и не правете опити да напускате града: Ще бъдете под наблюдение.

Сано добре знаеше какъв ще е изходът от този процес. Магистратите също бяха пряко подчинени на Янагисава. Нямаше смисъл да очаква от тях справедливост или снизходителност. Вече чувстваше тежестта на железните окови върху китките и глезените си; виждаше войниците, които го водеха към мястото за екзекуции, и чуваше свистенето на меча, който щеше да отсече главата му…

Докато стражите го извеждаха от залата, Сано хвърли гневен поглед към Нагай, Ийшино и Охира:

— Това няма да ви се размине!

После вратата се затвори.

На разсъмване Сано се прибра у дома, за да открие, че къщата му е като лагер на войници — бяха навсякъде, изпълваха коридорите, а в приемната командирът им крещеше на изплашените слуги:

— Къде е Хирата? Идвал ли е тук? Говорете или ще умрете!

Сано въздъхна с облекчение — Хирата все още бе на свобода. Но докога? После се замисли какво да предприеме. Трябваше да победи враговете, които бяха скалъпили срещу него тези възмутителни обвинения. Трябваше да докаже пред трибунала, че е невинен и че е провеждал разследването си изцяло в рамките на закона. И най-сетне, трябваше да разкрие кои са контрабандистите и кой е убиецът на холандеца Спаен.

Той грабна дървения пропуск за достъп до Дешима — за щастие не го носеше в себе си, когато го арестуваха. На първо място трябваше повторно да разпита варварите на Дешима, които със сигурност бяха замесени в контрабандата.

— Господарю, господарю! — Стария шаран се втурна в стаята. — Вярно ли е, че двамата с Хирата сте обвинени в държавна измяна?

— Несправедливо обвинени — поправи го Сано. Тикна пропуска в наметалото си и добави: — Ако Хирата се свърже с теб, кажи му… — той се запъна. Какво да му каже? Да се предаде и да чака да го екзекутират? Да окаже съпротива и да умре? Или да избяга и да живее като разбойник извън закона? — Кажи му да се крие и да се моли!

Сано отиде в кухнята, изяде набързо няколко оризови питки и сушена риба, след което пийна вода да прокара погълнатото. После яхна коня си и излезе през портите, като търсеше начин, как да се отърве от тайните преследвачи. Забуленият в мараня ален диск на слънцето се издигна над града като бойно знаме, заливайки с враждебни кървави отблясъци къщите, улиците и плъзналото по тях простолюдие. Духаше топъл и влажен вятър. Морето бе мътно, безцветно и набраздено от пенести вълнички. Огромни буреносни облаци затъмняваха небето. При контролния пост на входа за Дешима Сано показа пропуска си.

— Вече не е валиден — отсече пазачът.

— По чия заповед? — попита Сано.

— На губернатор Нагай.

Трябваше да го очаква. Хрумна му друг план.

— Кога е погребението на търговския директор Спаен? — попита той.

— Тази сутрин. В часа на змията 25 25 Между 9 и 10 часа сутринта — Б.пр. .

Според обичая холандците щяха да напуснат Дешима и да съпроводят трупа на своя другар до гробищата. Каква по-добра възможност да разбере онова, което Де Граеф и д-р Хюйгенс знаеха за контрабандата. А засега можеше да разговаря с коменданта Охира.

Сано стигна до канцеларията на Охира точно когато дъждът плисна на силни талази. Слезе от коня си и го остави под дълбоката стреха на постройката. Влезе и видя Охира — бе коленичил зад бюрото си и говореше с двама стражи. Комендантът се обърна към Сано и в миг застана нащрек, сякаш навлече невидима броня. После нареди на войниците: