Лора Роуланд - Урагири

— „Тайнствени светлини“. Дрън-дрън — каза той и гласът му отекна в пещерата. Това сигурно е дело на игумен Лиу Юн или на холандците…

Хирата вдигна капака на един от сандъците.

— Вижте това тук!

Сгушени в пластове памучна вата, лежаха десет механични часовника, досущ като онзи, който бяха видели в канцеларията на губернатор Нагай. Сано и Хирата отвориха и другите сандъци. В тях имаше мускети, револвери, муниции, аркебузи, китайски порцелан, персийска коприна, християнски разпятия и броеници и пакети с подправки, които изпълниха пещерата със сладкия аромат на канела и индийско орехче.

— Контрабандна стока — установи мрачно Сано. Ян Спаен бе водил своята незаконна търговия както в Япония, така и на Островите на подправките, и тя бе надживяла неговата смърт. — Светлините са държали всички далеч от Дешима, докато контрабандистите са пренасяли стоките от складовете и са ги криели тук — после сърцето му се смрази от страшната равносметка. — За да успее операция от такава величина, в нея трябва да са замесени много хора — варвари, които да осигуряват стоката; служители от Дешима, които да организират пренасянето й; стражи, които да си затварят очите; търговци като Урабе, които да я продават; пристанищните патрули, силите на реда, губернатор Нагай… Всеки от тях би могъл да е стрелецът, който ми попречи да ги заловя.

— Къде ли е отишъл лодкарят? — попита Хирата.

В една вдлъбнатина в стената бе оставена газена лампа. Сано я запали от моравия пламък на фенера и тръгна към дъното на пещерата. Изведнъж замръзна на място с вперен надолу поглед. По каменния под на пещерата се открояваха тъмни петна. Сано коленичи и успя да различи странни драскотини, все едно че някой се бе опитвал да остърже петната от пода, но камъкът бе попил цвета. Помириса ги и усети едва доловимата метално кисела жилка.

— Кръв — каза той. — Спаен е бил застрелян и намушкан именно тук. Ето защо нямаше никакви улики за убийството му на Дешима и гмурците не можаха да намерят оръжията.

Но пък щом Спаен е дошъл тук, значи всеки от останалите варвари също е можел да го стори… и да има достъп до оръжието. Сано потъна в мисли — трябваше пак да разпита холандците. Стана, за да продължи огледа на пещерата, и видя, че Хирата е изчезнал.

— Насам, сосакан сама — чу той гласа му от нишата зад една издатина в стената.

Сано вдигна лампата към цепнатината и видя продължаващ нагоре коридор. Пламъчето на лампата затрепери от студения полъх.

— Тунел. Вероятно контрабандистите го използват, за да пренасят плячката. Тръгнали са доста преди нас, но може би все още не е късно да ги настигнем.

Само че преди да успеят да влязат в тунела, откъм входа на пещерата се разнесоха шумолене, пукот на клони и трополене по каменния под.

Сано остави лампата на пода и пропълзя по перваза до входа на пещерата. Хирата го последва. Стъпките отвън приближаваха. Сано вече долавяше учестеното дишане на новодошлия. Една ръка се протегна към стената, а обут в сандали крак се опита да намери перваза в тъмнината. Когато се показа достатъчно, Сано го сграбчи и дръпна рязко.

С вик на изненада непознатият пльосна във водата при входа на пещерата. Сано го сграбчи за китката с едната ръка, а с другата бързо обърна лицето му към светлината.

— Кийоши? — възкликна той. Нима синът на коменданта Охира бе контрабандист?

Откъм гората над тях се разнесе пукот на клони, съпроводен от приглушени гласове.

— Още контрабандисти — каза Хирата. — Ще ги заловя — той се изкатери по скалите и изчезна в тъмната гора.

Кийоши се съпротивяваше. Сано бе забил коляно в стомаха му и притискаше здраво ръцете му към земята.

— Кой те изпрати? На кого служиш? Какво знаеш за контрабандата?

Гърдите на юношата хриптяха в учестено от паника дишане.

— Моля ви, пуснете ме! — умоляваше го той. — Трябва да спра… трябва да предупредя… искам да кажа, че не знам нищо.

Сано го притисна с цялата си тежест.

— Кой уби Ян Спаен? Ти ли?

— Не, не!

Внезапно върху тях се изсипа ярка светлина, а в нощния мрак отекна тропот от бягащи нозе. Сано замръзна; Кийоши изстена.

— Ето ги тук! — разнесоха се викове.

По пътеката откъм гората към тях тичаха няколко самураи. Четиримата отпред стискаха горящи факли. Всички носеха отличителните знаци на пристанищния патрул на Нагасаки. Следваха ги двама дошини, въоръжени с джите, придружени от помощници, стиснали палки, копия и въжета. Най-накрая вървеше йорики Ота. Те бързо заобиколиха Сано и Кийоши.