Лора Роуланд - Урагири

Лиу Юн броеше и пренареждаше пръчиците, като се чудеше дали бе успял да скрие чувствата си от сосакан Сано. Сигурно — нали цял живот се бе упражнявал в изкуството на преговорите и манипулациите.

Без дом и без пукната пара младият Лиу Юн стига до Пекин. В столицата все още цари мир, императорът все още живее в Забранения град 24 24 По време на Китайската империя оградена с непристъпни зидове част от Пекин (Бейджин), в която се намират императорският дворец и прилежащите му сгради — Б.пр. , търговци, учени, актьори и престъпници все още търсят щастието си в този център на търговията и културата. Принуден да се издържа с просия, Лиу Юн за малко не умира от глад и студ същата зима.

После, когато резултатът от изпита му най-сетне е официално заверен, той получава държавна служба в бюрото за международни отношения, където показва талант за езици и дипломация и започва възхода си в служебната йерархия. През следващите девет години получава отчайващи новини от Хси. Армията на Мин губи позиции, манджурските войски превземат провинциите Сечуан и Фукиен. Страната е раздирана от селски бунтове. Хси е ранен, после се оправя и става генерал. А после изчезва. Смятат го за мъртъв. По-късно, преди четирийсет и шест години, селски бунтовници нападат Пекин, а корумпираното управление на династията Мин е безсилно да окаже отпор. Императорът се обесва. В безизходицата си бюрократите молят манджурците да потушат въстанието и за отплата им отстъпват столицата. Манджурските войски нахлуват в Забранения град и започват да избиват мирните граждани. Докато Лиу Юн и други служители от управата на Мин, понастоящем подчинени на манджурците, спасяват архивите от една горяща сграда, Лиу Юн внезапно чува познат глас и вдига поглед. В двора на кон влиза неговият брат начело на отряд, бляскав в пищните си одежди на генерал от армията на Мин.

— Хси! — вика Лиу Юн, с преливащо от радост сърце. — Ти си жив!

Вдигнал кървав меч, Хси се обръща към Лиу Юн. Суровото му лице не изразява и най-малка радост от срещата им:

— Какво правиш, братко? Как можеш да служиш на тези, които посякоха родителите ни и заграбиха земите ни?

— Братле, твоята война приключи — казва Лиу Юн, жегнат от враждебността на Хси. — Манджурците победиха. Владетелите от династията Мин бяха принудени да им отстъпят Небесния мандат. Предай се!

— Страхливец! Глупак! Ти вече не си ми брат! — и Хси се втурва в нова атака.

За няколко дни манджурските войски избиват до крак селяните бунтовници. Те окупират Пекин и с това приключва завземането на Китай. Лиу Юн и неговите колеги вече служат на новата управа. Машината на китайската държавна администрация се задейства отново. Лиу Юн се издига до министър на външните работи. Оженва се и става баща. По-късно, след като жена му умира, а синовете му порастват, той приема църковен сан и започва втората си кариера — като свещеник отвъд океана. Опитва се да забрави брат си, който се е отрекъл от него, но не може и продължава да следи отчаяните стъпки на Хси — пътя на армията, пораженията и победите й, нападенията и отстъпите й, чак до бягството в Тайван. Накрая получава вестта за смъртта на Хси. После, преди две години, съдбата го среща с Ян Спаен в Япония, където игумен Лиу Юн замисля своя план. Известни са му алчността и амбициите на Спаен. Познава японци, които притежават същите черти. Осъществява срещата между тях, за да си отмъсти. Само че убийството на Спаен не му носи удовлетворение. Невидимата нишка продължава да го тегли, макар вече брат му да го няма. И нищо, освен смъртта не може да го събере отново с Хси. Затова решава да продължи своя план. Да пожъне още мъст.

Сега игумен Лиу Юн приключи ритуала. Пое дълбоко въздух и потърси получената хексаграмна комбинация в тълкуванията на Оракула:

Номер двайсет и едно — Кан, Гибелната бездна, която предсказваше смърт за него, в случай че продължи с настоящите си действия.

Ужас скова сърцето му. Отвори Книгата на промените и отгърна страниците за хексаграмата Кан. Оракулът се изразяваше със завоалирани фрази и неясни алюзии:

Опасност ви очаква по пътя като бездна, в която падат бурни води. Желаният от вас резултат може никога да не настъпи…

Гърлото на Лиу Юн се сви само като си представи двегодишния изнурителен труд, чиято връхна точка щеше да се окаже собственото му унищожение. Следващите редове обаче съдържаха елемент на предпазлив оптимизъм: