Лора Роуланд - Урагири

Сега игумен Лиу Юн си призна, че не е способен нито да медитира, нито да заспи. Тази нощ други въпроси, различни от скръбта, тормозеха съзнанието му.

Детективът на шогуна разследваше убийството на Ян Спаен. Лиу Юн се опасяваше, че неговото собствено алиби и показания няма да издържат една подробна проверка. Освен това напоследък се бе впуснал в рисковано начинание, което можеше да му донесе огромно удовлетворение… или безкрайно нещастие.

Игуменът отнесе лампата в кабинета си. Извади от шкафа цилиндричен лакиран калъф, тамян, пособия за писане и една книга, увита в черна коприна. Щеше да се допита до И Чин 23 23 Древнокитайска книга за гадаене чрез произволно избиране с на една от шейсетте и четири хексаграми и тълкуване на текста към нея според предварително намисления въпрос — Б.пр. — Оракула на промяната.

Велики китайски философи, държавници, воини и учени в продължение на четири хиляди години се бяха допитвали до мъдростта на Оракула.

Лиу Юн разпъна коприната на масата. Върху нея постави Книгата на промяната и се поклони три пъти. Приготви мастилото, извади четчица и хартия. Запали тамян в месингова кадилница. Докато ароматният дим се издигаше към тавана, той седна на масата, отвори калъфа, изсипа от него 50 дълги тънки пръчици от бял равнец и после произнесе гласно въпроса си към Оракула:

— Да продължавам ли със замисленото начинание?

Той изпълни сложния ритуал на делене, броене, разхвърляне и групиране на пръчиците, докато най-накрая получи три купа. На хартията нанесе с туш една прекъсната линия, която отговаряше на броя на пръчиците в купчините. После повтори цялата процедура. Ръцете му се движеха автоматично; мислите му се рееха. За пореден път спомените го отнесоха обратно в миналото…

Видя себе си и брат си като юноши — Хси висок и пълен, изпълнен с енергия; Лиу Юн слаб, изискан учен. Вървят по междуселски път под златистата премяна на дървесата на път за дома от провинциалната столица, където са държали решаващите за бъдещето им изпити за държавна служба.

— Хич не ме е грижа, че съм се провалил на тези тъпи изпити! — говори Хси. — И бездруго не искам да ставам бюрократ! Достатъчно е, че ти ги издържа — ти ще си семейната гордост.

— Можеш да се явиш още един път… — плахо подхваща Лиу Юн. От дете мечтае как двамата ще получат служби в една и съща държавна канцелария.

— Аз ще те подготвя. Моля те…

Хси сграбчва Лиу Юн за раменете.

— Слушай. Приближава война. Манджурците вече са превзели провинциите Шенси и Хонан. Накрая ще нападнат и Пекин. Възнамерявам да се запиша в императорската армия и да спася страната си от чуждоземската измет…

— Северните племена никога няма да превземат Пекин. А и татко няма да ти позволи да се запишеш в армията. Аз също!

— Може да си издържал изпитите, но си глупав, братко — отвръща Хси и в следващия миг се заковава на място. — Какво е това?

От върха на хълма се стели черен пушек. Братята се втурват към дома си. Семейният имот гори в буйни пламъци. Край него препускат манджурски конници и тъпчат бягащите слуги.

— Майко! Татко! — крещи Лиу Юн. Възрастните им родители лежат при портата с прерязани гърла. Лиу Юн коленичи облян в сълзи, а Хси се нахвърля върху най-близкия конник:

— Ще заплатиш с живота си за това!

Манджурският войник се смее гръмогласно и изтегля меча си. Ужасен, Лиу Юн се спуща да спасява брат си.

— Не! — крещи той и го дърпа настрани. Войникът се отдалечава, отнасяйки семейния сандък със сребърен обков. Хси се съпротивява в желязната хватка на брат си.

— Трябва да отмъстим за смъртта на родителите си! — вика той. — Трябва да спасим земите си!

— Не бъди глупак, Хси. Твърде много са, а ние нямаме оръжие. Трябва да бягаме!

Лиу Юн повлича съпротивяващия се Хси към селото да дирят подслон. Но там е пристигнала императорската армия на Мин и събира доброволци за отблъскване на нашествениците. Хси се отскубва от Лиу Юн, пробива си път до първата редица и се записва.

— Сбогом, братко! — извиква той. — Ще се видим отново, когато войната свърши…

Сега игумен Лиу Юн изпълни за пореден път ритуала И Чин. Начерта една линия на листа, точно над първата. През старата болка бликаше нов гняв. Смъртта на Хси го научи на онова, което не бе разбрал от своите родители — изпепеляващата жажда за отмъщение, която не можеше да бъде потушена нито с молитви, нито с медитация. Копнееше собственоръчно да убие всеки, участвал в масовото изтребление на бунтовническия отряд на Хси в Тайван. Да, конфуцианските убеждения забраняваха да търси възмездие от китайското управление и той се ненавиждаше, че се бе подчинил на манджурското господство, че не бе успял да защити Хси. Затова сега безсилният му гняв бе открил отдушник в лицето на холандците, посекли Хси и другите бунтовници, за да получат привилегии за търговия с Китай. И персонално в Ян Спаен — безмилостния авантюрист, изтезавал Хси до смърт.