Лора Роуланд - Урагири

— Значи е имало кой да й го напише — Ота настояваше на своето, но бакъреният му тен потъмня. — Тя е водила мизерен живот. По-ужасен, отколкото на животно; да прибира в леглото си мръсни чуждоземци. Собственикът Минами, клиентите, другите куртизанки и даже слугите са се отнасяли с нея като с измет. Смъртта вероятно е изглеждала по-привлекателна от всичко това. Убийството на любовника й вероятно е било капката, която е преляла чашата. В силите на реда съм от двайсет години. И вие твърдите, че не си разбирам от работата?

Сано си представи друга зловеща картина.

— Ами ако снощи тя е дошла тук не да се самоубие, а да се срещне с някого? Той идва; двамата се скарват; той я намушква… — Сано се обърна към йорики Ота. — После, преди да си тръгне, той оставя писмото — без капчица кръв, защото го е държал у себе си… или в кутията…

Ота се разсмя гръмко.

— Това е нелепо. Ножът е от кухнята на долния етаж, готвачът го е разпознал. Минами казва, че Пеони непрекъснато е задигала разни неща. Самата кутия също е крадена. А и кой ще иска да убие тази гнусна проститутка?

— Убиецът на Ян Спаен — отвърна кротко Сано. — Пеони е била на острова със Спаен през нощта, когато е изчезнал. Може да е видяла нещо… — Сано си спомни предпазливите й намеци за онова, което ставало на Дешима. — Убиецът не е можел да я остави жива, че да го издаде. Той не се поколеба да стреля по мен, та какво остава за тази беззащитна жена?

— И кой може да е този човек? — попита Ота пренебрежително.

— Търговецът Урабе — отвърна Сано. — Пеони го е видяла на острова същата нощ. Той има финансови проблеми и може да я е убил, за да избегне изнудване… Освен това той е редовен клиент на „Полумесец“. Може да е бил на празненството снощи и тайно да се е промъкнал до жилищните помещения на жените… — и тогава в съзнанието му проблесна една друга, още по-зловеща възможност. Ами ако Пеони е знаела нещо опасно, което засяга управата на Нагасаки или някого от администрацията на Дешима? Дали този човек не е организирал „самоубийство“ заради Сано? Той не сподели съмненията си с Ота, защото йорики също влизаше в кръга на заподозрените. Никому не можеше да разчита. Оставаше му само надеждата, че планът за вечерта ще го отведе до истината и до истинския престъпник. — Освен това — добави Сано — съществува най-малко още един човек, освен Урабе, който е имал възможност свободно да се движи из града и със сигурност е желаел смъртта на Пеони.

Високо сред хълмовете над Нагасаки вечерните ритуали в китайския храм бяха приключили. В своята килия игумен Лиу Юн коленичи на пода, за да се отдаде на медитация. Меката успокояваща светлина на лампата сгряваше измазаните с хоросан стени. Някога това бе любимата му част от деня — душата му се изпълваше с покой и просветление. Но смъртта на брат му разстрои вътрешния му мир и унищожи вярата му. Миналото се бе върнало, за да го обсеби.

Пролет, шейсет и пет години по-рано,

имотът на рода Лиу в провинция Шантунг.

Ароматът на цъфнали цветя нахлува през отворения прозорец на стаята, където Лиу Юн и Лиу Хси, единият на десет, а другият на осем години, вземат уроци от уважавания учител У.

— Кои са петте основни добродетели според Конфуций, Лиу Хси?

— Петте добродетели са… ъ-ъ… — Хси преглътва и казва: — Какъв смисъл има от това училище, когато аз искам да стана войник?

— Не отговаряй така на учителя! — възкликва Лиу Юн.

Учителят засипва главата и раменете на Хси с удари с показалката си.

— Трябва да се извиниш за грубостта си!

Докато Хси хлипа, Лиу е обзет от необуздани и противоречиви пориви. Често се е опитвал да вразумява Хси със сила, но никога не е позволявал някой друг да причинява болка на брат му. Двамата са свързани с невидима нишка, по-силна от любов, омраза или кръв. Лиу Юн скача от мястото си и се хвърля на гърба на учителя У:

— Оставете го!

Учителят У изкрещява и се опитва да се освободи от Лиу Юн. Хси се разсмива и пляска с ръце.

— Какъв страхотен боец си, братко! — вика той. — Хайде да избягаме заедно и да станем войници!

Лиу Юн, макар и ужасен от собственото си поведение, изревава победоносно.

Победата им е кратка. Учителят У отказва да ги обучава повече. Баща им ги пребива от бой, задето са прогонили своя преподавател. Лиу Юн продължава да напътства, умолява и наказва Хси, за да го възпита в конфуцианския идеал за познание и синовна почит, но Хси се съпротивява. Лиу Юн защитава брат си и двамата страдат…