Лора Роуланд - Урагири

Сано обясни как го бяха простреляли, сподели и какво смята за причината. Разговорът му помагаше да остане в съзнание. Навъсен, Хирата събра съсипаните дрехи.

— Стражите на Дешима се упражняват в стрелба с лък. Видях ги пред стражевата кула вчера. Може някой от тях да ви е прострелял?

— Възможно е, но значи те стоят зад убийството на Спаен и всичко, което става на Дешима… — силите му се изчерпаха. Единственото, което искаше, бе да се погрижат за раната му и после да си почине, преди да съобщи на губернатор Нагай за ултиматума на капитан Ос. При все това имаше нещо, което не търпеше отлагане — да смъмри Хирата за неподчинението му. — Не биваше да се доближаваш до Дешима — каза Сано, — нито да разпитваш пазачите. Не биваше да ходиш и до квартала на удоволствията. Заповядах ти да стоиш настрана от разследването. Пренебрегнал си заповедите ми. Утре сутринта заминаваш за Едо!

Преди Хирата да може да отговори, в стаята влезе Стария шаран — в едната ръка носеше кофа с вода, а в другата крепеше отрупан поднос.

— С моя помощ скоро отново ще бъдете в добро здраве, господарю — каза той. Остави товара си на земята и коленичи до Сано. Докато оглеждаше раната, още повече сви устни. — Фасулска работа! Раната е плитка, а и върхът на стрелата е малък и тънък. Имате късмет. Само трябва да махна пръчката и да избутам острието от другата страна — той взе от подноса си нож. — Боя се, че ще боли.

— Свършвай по-бързо — отвърна Сано и обърна лице към стената.

Слугата докосна стрелата и болката пламна. Сано стисна зъби, докато ножът разрязваше кордите, които свързваха пръчката на стрелата с острието. От очите му неволно бликнаха сълзи.

— Съжалявам, господарю, съжалявам. Вече свършвам — нареждаше успокоително Стария шаран. — Ето! Готово!

Мълниеносна болка прониза Сано — острието се плъзна напред и разкъса тъканите и кожата. Той подскочи рязко. Болката изтръгна вик от гърлото му, после се уталожи. Отвори очи и видя победоносното лице на Стария шаран, който стискаше острието.

— Най-лошото свърши — успокои го слугата и притисна раната с парче плат, за да спре кръвта. — Сега ще ви помогна да се почувствате по-добре. Изпийте това, моля.

Хирата повдигна главата на Сано и Стария шаран поднесе към устата му купичка с димяща течност. Сано усети вкуса на женшен — за успокояване на нервите, на орлови нокти — за предпазване от възпаление, на куркума — за притъпяване на болката, и на шафран — за възстановяване на силите. Легна отново и се отпусна, а Стария шаран почисти кръвта от тялото му и проми раната със силен екстракт от зелен лук — срещу загнояване и треска. Силите му се възвръщаха, но душата му потъна в меланхолия. Спомни си нощта, когато войниците го бяха преследвали в замъка Едо и го бяха пребили, а Аой излекува раните му точно с тези лекарства. Същата нощ се любиха за пръв път. За да прогони познатия мъчителен копнеж, Сано се обърна към Хирата по-остро, отколкото бе възнамерявал.

— Чу заповедите ми. Да се надявам ли, че този път ще се подчиниш?

Хирата бе застанал до вратата, за да не пречи на Стария шаран.

— Но вие се нуждаете от помощта ми! Ако бях с вас, може би щяхме да заловим светлините. Можех да ви защитя…

Стария шаран разбра, че имат нужда да останат насаме, и каза:

— Млади господарю, бихте ли притиснали с ръка листата от лук ето така, аз ще се върна ей сега.

— Кажи на коняря да приготви коня ми — поръча Сано на Стария шаран. — Трябва да отида при губернатора.

— Длъжен съм да ви кажа, че не бива да пътувате във вашето състояние, господарю. Кръвта спря, но ще потече отново, ако се раздвижите.

— Тогава пригответе паланкин.

— Но… Добре, господарю — слугата се поклони и се оттегли.

Хирата притисна листата от лук върху раната. Сано усети загрижеността на своя помощник. Устоя на порива да приеме негласното предложение за помощ и тихо рече:

— Ако беше с мен тази нощ, можеше сега ти да лежиш тук — каза Сано. — Това разследване е опасно. Не искам да се замесваш… — замълча и след малко добави: — Не бих понесъл да загинеш или да си навлечеш неприятности.

Лицето на Хирата излъчваше тревога:

— Но аз… трябва… разберете… трябва… — докато Хирата се червеше и заекваше, Сано чакаше с интерес да чуе защо неговият помощник е тъй последователен в своето неподчинение. Но Хирата нямаше склонност към откровения, затова накрая поклати глава и изтърси: — Мой дълг е да се изправям срещу опасностите с вас или да умра вместо вас. Ако не го сторя, ще съм вовеки опозорен. По-добре да съм мъртъв. Самурай, който не може да защити своя господар, изобщо не е самурай.