Лора Роуланд - Урагири

Избухнаха още ракети, острата миризма на барут изпълни въздуха. Дим забули небето.

— Познавахте ли лично Ян Спаен? — попита Сано.

— Преди да дойда в Япония, оглавявах храм в Батавия, търговското селище на холандците в Индонезия, където има много китайски моряци, търговци и работници — отвърна игумен Лиу Юн. — По онова време Ян Спаен работеше там. Срещнахме се един-два пъти, но не го познавах добре. Холандският ми далеч не е съвършен.

Като имаше предвид колко добре владее японски, Сано нямаше как да не си помисли, че този надарен езиковед бе усвоил същите умения и по отношение на холандския.

— Кога научихте за ролята на Спаен в завладяването на Тайван?

— Година по-късно. Когато един търговски кораб донесе новината в Батавия.

— Възобновихте ли познанството си с него след пристигането му тук?

Игуменът се обърна към Дешима. Там пред стражевата кула горяха лампи. Сано не можеше да каже дали леко кривогледите очи на Лиу Юн съзерцаваха и острова или някаква сцена, която само той си знаеше, но спокойното му изражение не се промени нито за миг.

— Не съм виждал Ян Спаен, откакто напуснах Батавия. Случайността доведе и двама ни в Япония, но не сме имали причина да се срещнем отново.

Сано знаеше, че трябва да провери дневника за посетители и да разпита хората на губернатора за потвърждение на тези думи, но можеше ли да има доверие на служителите на Нагасаки или на документите им? Наистина случайно съвпадение ли беше, че Спаен и Лиу Юн се бяха озовали в Япония по едно и също време, или пък игуменът бе последвал убиеца на брат си?

— Как стана така, че ви изпратиха тук? — попита Сано.

— Предишният игумен почина — отвърна Лиу Юн.

— Моите началници избраха мен да заема мястото му заради езиковите ми умения и бившата ми кариера на дипломат.

— Притежавате ли оръжие, ваше светейшество?

Игуменът отново се изсмя.

— Не, естествено. Моята будистка вяра забранява насилието и убийството. Нямам нужда от оръжие.

— Името ви се споменава и във връзка с тайнствени светлини, забелязани край Дешима.

Игуменът кимна спокойно.

— Чух за тях, разбира се. Моряците ми носят новини за местните събития, но самият аз никога не съм виждал тези светлини. С изключение на специалните случаи, като този, се оттеглям веднага след вечерната служба по залез-слънце и не излизам от жилището си преди зазоряване. Моите служители могат да потвърдят това, ако желаете.

— Значи не знаете каква е причината за тези светлини? — попита Сано разочарован. Дори ако тайнствените светлини наистина бяха свързани с убийството на Спаен, той все още не разполагаше с никакво обяснение за тях. А и игумен Лиу Юн току-що представи алиби за нощта, в която Спаен е бил убит.

Сянка на нетърпение пробяга по невъзмутимите черти на духовника.

— Има много любопитни явления на този свят. По време на моите пътувания съм виждал пращящи светлини да просветват нагоре-надолу по мачтите на корабите. Виждал съм как огнено кълбо пада от небето и подпалва цяла къща. Виждал съм вихър да унищожава град и огромна яма да поглъща цяло стадо волове. Такива явления, в това число светлините в пристанището на Нагасаки, със сигурност са проявления на духове. Възможно е някои хора да умеят да ги предизвикват, но аз не мога, защото не съм магьосник.

Екипажът на джонката спусна две малки лодки във водата. Моряците в тях загребаха към кея. Свещениците внимателно поставиха златната статуя в първата лодка. Морякът във втората извика на игумена.

— Ако имате още въпроси, можете да ме намерите в храма — каза Лиу Юн. — Сега трябва да придружа бога на морето до кораба, за да може да го дари с благословията си.

С блага усмивка игуменът се поклони на Сано и после позволи на подчинените си да му помогнат да се качи в лодката. Съпроводени от песнопенията на свещениците на кея, от разцъфващите в небето ракети и виковете на моряците, които ги очакваха на джонката, лодките се плъзгаха към кораба. Сано не вярваше, че игумен Лиу Юн е надживял мъката по смъртта на брат си, както твърдеше. Китайската и японската култура не бяха чак толкова различни, конфуцианската всеотдайност към рода господстваше и в двете и едва ли можеше да бъде погълната изцяло от религиозен плам. Същата тази и лоялност можеше да накара братството на някой свещеник да представи за него фалшиво алиби. Лиу Юн имаше достъп до оръжие и превоз, който да го откара до Дешима и обратно по вода. Китайците — изобретатели на барута, фойерверките и други магически неща — със сигурност можеха да произведат тайнствените светлини. Но все пак Сано не можеше да арестува Лиу Юн само заради наличието на мотив и на слухове. Можеше ли да открие очевидци, които да си си спомнят, че игуменът се е намирал близо до Дешима преди две вечери?