Лора Роуланд - Урагири

Врявата откъм морето се засили. Сано отмести поглед по-нататък и разбра, че сега шумът идва откъм една баржа, която тъкмо пускаше котва в един охранителен пункт на пристанището. Моряците се изсипаха на кея, а паническите им викове отекнаха над водата. Обзет от страшно предчувствие, Сано забърза нататък. На крайбрежната улица спря някакъв войник, който тичаше към града.

— Какво става? — попита Сано напрегнато.

— О, добре, че сте вие сосака сама — възкликна задъхан войникът. — Неприятности с холандския кораб. Нося ви ужасна новина! Вчера предадохме вашето съобщение на капитана на холандския кораб и той побесня заради допълнителното забавяне на кораба — избърбори войникът. — Днес реши, че ви няма доверие и че няма да проведете справедливо разследване на убийството. Смята, че японците избиват сънародниците му на Дешима и възнамеряват да накажат за престъплението невинни холандци. Каза, че ако не му занесете главата на японеца, убил Ян Спаен, и не позволите до два дни на екипажа да слезе на брега, ще заличи Нагасаки от лицето на земята!

Онемял от ужас, Сано гледаше към морето. Холандците бяха реагирали така, както се бе опасявал; подозренията му относно капитан Ос се оказаха основателни. Амбициозният варварин възнамеряваше да използва убийството на Спаен като повод Холандия да обяви война на Япония, да заграби богатствата й и да пороби поданиците й. Сано си спомни разказите за холандските завоевания. Дали да отиде до кораба и да се опита да предотврати заплахата? Не — с ултиматума на варварите нямаше време за дълго пътуване, с което и бездруго едва ли би постигнал нещо особено.

Набързо подреди мислите си и каза:

— Предай на капитан Ос следния отговор: „Моето разследване доказва, че директорът Спаен е застрелян от японец. Ще направя всичко възможно да открия виновника и да го предам на правосъдието. Имате думата ми, че няма да прикрия убиеца, независимо от националността му.“ Кажи му също, че ще отида при него след два дни с главата на убиеца. Дотогава почтително моля за неговото търпение.

— Да, сосакан сама — поклони се войникът.

— Ще уведомя губернатор Нагай за случилото се — каза Сано.

Той се върна при коня си, яхна го и потегли към града. От умората крайниците му бяха натежали, старата рана на ръката го болеше, както и главата от мисли за всичко, което трябваше да направи през следващите два дни: да изкопчи истината от коменданта Охира и стражите на Дешима, да проследи и връзката на убийството с християнската религия и да ги разпита повторно Пеони, Урабе, Кийоши и игумен Лиу Юн, чиито истории се нуждаеха от очевидци, за да потвърдят или да отхвърлят казаното. И най-сетне, трябваше да усмири неподчинението на Хирата. Докато вървеше край порутени къщи и по тъмни алеи, Сано предусети опасност. В бедняшкия квартал рибарите, които ставаха рано сутрин, по това време вече отдавна спяха. Светеха само фенерите над портите на отделните квартали. Единствените пешеходци, които видя, бяха няколко пияни самураи. Сано яздеше с повишена бдителност, да не би да се натъкне на бандит или разбойник, и постоянно държеше ръката си върху дръжката на меча. Напрягаше изтощеното си съзнание да остане нащрек. Пътят се заизкачва по хълма. На върха на баира Сано се обърна, за да прецени колко се е отдалечил. В небето над пристанището плаваше нащърбена луна с цвят на слонова кост и сиянието й проблясваше по тъмните води и по силуетите на закотвените кораби. Черната плащаница на мрака бе обвила брега, по който се мяркаха само слабите светлинки при патрулния участък на пристанището и при кулата на Дешима.

Изведнъж сърцето му заби учестено. Някъде далеч над водата, около скалите в източна посока, бързо проблесна ярка зелена светлина пет пъти подред. После на нейно място грейна морава, последвана от няколко премигвания в ослепително бяло. Сано не откъсваше поглед от тях. Светлините се повториха в същата последователност и започнаха да се придвижват към Дешима.

Той обърна коня и се понесе надолу по хълма. Налагаше се срещата му с губернатор Нагай да почака. Сега му се удаваше възможност да разследва тайнствените светлини на Нагасаки и да установи ролята им в убийството на холандеца.

Лъкатушещият път го изведе на обиколна пътека, която свършваше до пристанището. Сано погледна към водата и видя светлините да проблясват на половината път до Дешима. Профуча през неохраняваната порта, чиито пазачи сигурно се бяха разбягали от страх. Пешеходците бяха изчезнали. Нощта изглеждаше неестествено тиха, сякаш притаила дъх в очакване опасността да отмине. Сано стигна до брега. Нямаше жива душа. Дали пристанищната охрана също се е изпокрила заради духовете? Сано започна трескаво да прехвърля възможностите в ума си. Ако светлините са от устройство, създадено да всява суеверен ужас и да прогонва хората от пристанището, значи си има работа с цяла банда престъпници. Ако пък са природно явление, както бе предположил игумен Лиу Юн, то вероятно убиецът е използвал тяхното прикритие, за да извърши пъкленото си дело.