Лора Роуланд - Урагири

— Минами!

Трябваше да се скрие. Не можеше да допусне той да я завлече долу на празненството, не и сега, когато нейният посетител все още можеше да дойде. Скочи на крака, но в бързината блъсна лакираната кутия. Освободеният капак отхвръкна. Пеони простена, обхваната от безумна паника. Трябва да изгаси лампата и да излезе, незабавно! Но не можеше да остави съкровището да лежи така открито. Нерешителността й я обрече — вратата се отвори. Пеони гледаше безпомощен, но и кършеше ръце. Успя да вдигне поглед и… въздъхна в прилив на облекчение: — О, това си ти! — извика тя.

Чаканият посетител носеше под мишница платнен вързоп. Влезе в стаята и затвори вратата. Тя неволно погледна към отворената кутия. Той проследи погледа й и веднага позна собствената си вещ. Пеони бързо си застана между него и съкровището.

— Дай ми парите и ще си я получиш обратно — изтърси обезпокоена, защото нещата не се развиваха по начина, който бе планирала.

Той се приближи и започна да развива вързопа. Пеони долови миризмата на алкохол и цигарен дим. Радостно предчувствие разсея безпокойството й. Тя се усмихна и протегна ръце. Тогава той отметна плата. Вместо парите, които бе очаквала, Пеони видя в ръката му нож и прочете в очите му зли намерения. Отвори уста, но думите замряха в гърлото й. Триумфът се превърна в ужас. Тя отстъпи неуверено назад и вдигна сключените си ръце в молитва за пощада.

— Не, моля те, просто я вземи и си върви — рече тя трескаво.

Без да каже нищо, той продължи да пристъпва към нея, докато гърбът й опря в стената. Тогава замахна. Дългото блестящо острие на ножа разсече гърлото й. От болка й притъмня пред очите. Опита се да крещи за помощ, но се чу само клокочене. Топла солена кръв изпълни устата й. Тя притисна раната, но кръвта бликна по ръцете й. Обзе я замайваща слабост. Свлече се по стената и падна сгърчена на пода. В своя ужас видя как той се обръща, навежда се и посяга към кутията.

В този миг мракът се спусна и погълна всички форми и звуци. Чуваше единствено безмилостните удари на сърцето си, което изпомпваше кръвта от тялото й. Беше отново на осем години и тичаше надолу по алеята с откраднатата кукла в ръце. После нечии силни ръце я сграбчиха и я повлякоха все по-дълбоко в мрака. Чу как ударите на сърцето й замират. Тя, чевръстата хитра крадла не успя да избегне смъртта.

Упоен от лекарството, което му бе дал Стария шаран, Сано спа до късно следобед на другия ден. Спомни си за ултиматума на холандския капитан, облече се припряно и нареди незабавно да оседлаят коня му, напрегнат да навакса изгубеното време. После препусна навън от портите.

Времето се бе променило значително. Вятърът бе утихнал и слънцето отново прежуряше от забулено в мараня небе. Влага пропиваше топлия въздух, заглушавайки уличните шумове и насищайки мириса на море, риба и канализация. И не само времето се бе променило. За една-единствена нощ Нагасаки бе станал враждебен. Някой в този град искаше смъртта на Сано.

В отговор на съобщението на капитан Ос предната вечер губернатор Нагай бе свикал съвет от висши служители.

— Да се удвои броят на патрулите — заповяда той на началника на охраната. — Всички да застъпват на извънредни дежурства, съберете и още хора от именията на даймио. Искам две лодки да държат под постоянно наблюдение холандския кораб и всеки час вестоносци да ми докладват за положението. Подгответе бойните кораби. Струпайте клади по върховете на хълмовете и бъдете готови да ги запалите, за да привикате войски от околните провинции — обърна се към йорики Ота и нареди: — Да се удвои броят на служителите на реда по улиците в случай на безредици, когато жителите научат вестта. Незабавно струпайте боеприпаси на пристанището и по бойните кораби. Ще поддържаме това извънредно положение, докато сосакан Сано не удовлетвори изискванията на холандците.

Всички обърнаха неодобрителни погледи към Сано.

— Надявам се да открия убиеца в рамките на два дни — каза той, опитвайки се да придаде на гласа си нужната увереност. Докато не възстановеше авторитета си пред висшите служители на Нагасаки, разследването му щеше да куца. А провалът би означавал край както за кариерата му, така и за града. Той бързо предаде в резюме разговорите си с Пеони, Урабе и игумен Лиу Юн.

Губернатор Нагай се навъси.

— Вие искате да припишете убийството на японски граждани?

— Те са имали мотив, възможност и по-голям достъп до оръжия от останалите заподозрени — отвърна Сано.