Лора Роуланд - Урагири

— В добри отношения ли бяхте със Спаен?

Зад усмивката на Де Граеф личеше презрение. Вежливостта му сякаш криеше вродената му неприязън към хората изобщо.

— Разбира се. Иначе нямаше да поискаме компанията да ни изпрати заедно, след като напуснахме Индонезия.

— Какво означава „частна търговия“? — попита Сано.

Де Граеф с нищо не даде да се разбере дали този въпрос го е изненадал. Погледът му не трепна, тялото остана неподвижно.

— Когато пътуват по света, агентите на компания „Ист Индия“ често купуват и продават някои стоки, независимо от фирмата си, като сами финансират тези сделки. Това се нарича „частна търговия“.

— Използвате корабите на своите работодатели, за да превозвате свои стоки, и техните търговски мрежи, за да ги продавате? Без налози, при това като се конкурирате с компанията? — на Сано това му се стори твърде подозрително, ако не и незаконно. — Не се ли нарушава с това монополът й върху търговията в Югоизточна Азия?

— Трябва да си осигуряваме компенсация заради ниските заплати, които компанията ни плаща.

Сега Сано откри вероятен мотив за убийството на Спаен.

— Вие и Спаен печелехте ли от своята частна търговия?

Този път, след като Ийшино му преведе, холандецът замълча, преди да отговори, макар че изражението му не се промени.

— Да, но не разбирам защо това ви засяга. В Япония няма закон срещу частната търговия на холандците. Вашите търговци не ги е грижа дали търгуват с компанията или с отделни личности. Шогунът ви също не се интересува, стига само да получава своя дял от приходите.

— Кой ще наследи дела на Ян Спаен от печалбата? — тъй като вече се досещаше за отговора, Сано се приближи до Де Граеф.

В очите на варварина проблесна пламъче.

— Аз. Защото бях негов партньор. Той няма семейство.

Сано се приближи до Де Граеф, доколкото му позволяваше противната миризма на този човек.

— За това ли го убихте? За пари?

Де Граеф скочи от стола си.

— Не съм убивал Спаен!

Нямаше я вече превзетата вежливост, от гняв бе избила червенина по бузите му.

— Седнете! — заповяда Сано. Разтревожен и уплашен, той искаше да запази позиции пред извисяващия се над него варварин. — Признавате, че сте нарушили законите на своята страна заради печалбата. Защо бихте се спрели пред едно убийство?

С въздишка на досада Де Граеф седна, сложи крак връз крак и кръстоса ръце на гърдите. Вместо да погледне Сано или Ийшино, той бе вперил поглед в тавана, докато говореше.

— Той имаше само 10 000 кобана 16 16 Старинна японска монета — Б.пр. на свое име. Обичаше жените и хазарта. Влагаше средства в начинания, които невинаги се оказваха печеливши. Повече го биваше в харченето, отколкото в пестенето. Бих имал повече изгода да продължа съдружието си с него, отколкото да го убивам за такава нищожна сума. А сега, ако обичате, бих искал да се върна към заниманията си. Охраната ми каза, че корабът е пристигнал. Има много работа, а след смъртта на Спаен аз трябва да свърша всичко.

Сано не се замисли повече над сумата от 10 000 кобана; в Япония човек би могъл да живее в охолство с тях до края на живота си.

— Как точно бихте спечелили, ако партньорството ви бе продължило? — попита той с риск да предизвика ново избухване на варварина. — Защо не бихте могли да използвате парите на Спаен, за да купите още стоки, а после да продължите сам?

— Никой от нас не би се справил сам с това, което вършехме в екип. Двамата работехме добре.

— Но наскоро сте се скарали за частната търговия, нали? — попита Сано.

Варваринът взе картината от бюрото си, обърна я и тя се оказа рисунка с маслени бои на калдъръмена улица с каменни къщи от двете страни. Де Граеф се загледа в изображението, докато слушаше превода на Ийшино. После остави картината настрана с лицето нагоре.

— Ние със Спаен често спорехме. Той беше избухлив, както и аз. Винаги обаче уреждахме разногласията си в името на общия интерес.

„Така твърдиш ти“, помисли си Сано, а на глас попита:

— Доктор Хюйгенс също ли имаше разправии със Спаен?

— Работата ми е да се грижа търговията да върви гладко. И щом там всичко е наред, личните отношения между колегите не ме засягат.

Какво означаваше този уклончив отговор? Израз на откровено неведение? Лоялност към другарите? Или нещо повече? Сано не можеше да повярва, че след двегодишен затворнически режим в буквалния смисъл на думата между тях не са възникнали конфликти или пък че Де Граеф не е знаел за тях.