Лора Роуланд - Урагири

Съмненията на Сано относно Охира се засилиха. Ако комендантът бе невинен, както твърдеше, би трябвало с готовност да му сътрудничи? Напрежението понякога се отразява върху хората по странен начин, при все това Сано не можеше да има доверие на толкова враждебно настроен човек.

— Ще говоря с подчинените ви — каза той — и ще разбера какво знаят за събитията от снощи.

Нездрава пот бе избила по лицето на Охира, сякаш имаше треска.

— Мога да ви уверя, че вече разпитах всички стражи, слуги и преводачи — каза той, впил свиреп поглед в Сано. — Никой от тях не е видял, не е чул и не знае каквото и да било.

Сано бе убеден, че подчинените често знаят неща, които не споделят с вишестоящите, но не възрази. Охира не можеше да му откаже и добре го знаеше.

— Да довършим огледа на периметъра.

Приключиха без никакъв резултат и се върнаха на главния път.

— Доволен ли сте? — попита Охира, а в очите му проблясваше отмъстително пламъче.

— Засега. Ще огледам жилището на директора Спаен.

— Насам, сосакан сама, насам — извика Ийшино, застанал пред една от къщите.

Той ги поведе нагоре по стъпалата към балкона и отвори вратата. Първото нещо, което Сано отбеляза, когато влезе в сумрачната стая, бе гранивата миризма на варварин. Разтвори четирите прозореца с кепенци. Два от тях гледаха към пътя и два — към градината отзад. Видя, че решетките са непокътнати.

— Вече ги проверихме — обади се Охира, застанал до вратата със скръстени ръце.

Тази констатация заедно с огледа на останалата част от острова накара Сано да заключи, че ако Спаен е избягал от Дешима, без да остави следа, значи някой му е помогнал — някой японец от персонала. Дали същият човек бе и убиецът? Сано се зае да огледа необикновената обстановка в стаята.

В единия ъгъл върху дървена платформа имаше дюшек, покрит с одеяло. Върху дългокрака маса бяха поставени лула от слонова кост и кожена кесия за тютюн, газена лампа, керамична кана за вода, леген и смачкана кърпа — доказателство, че варварите действително се мият понякога. Сано огледа правия бръснач и гребена с останали по него жълти косми. Огледалото над масата отразяваше с учудваща яснота собственото му изненадано изражение. В кръгла плоска златна кутийка на верижка имаше миниатюрно копие на часовника на губернатора Нагай. Сано отвори отсрещния шкаф. Вътре висяха окачени тъмни наметала, панталони, къси връхни дрехи и бели ризи. На рафта отгоре лежаха две черни шапки с широка периферия. Отдолу бяха оставени чифт лъснати черни кожени обувки. В един сандък до скрина имаше черни чорапи, странни бели гащета, ризи, шапчици и роби, за които Сано предположи, че са бельото и дрехите за спане на варварина; и странно — три къси парчета въже, усукани и оръфани, сякаш някога са били вързани на възел.

— Какви са тези въжета тук? — попита той. — Липсва ли нещо?

Застаналият до вратата Охира изсумтя раздразнено. Ийшино сви рамене и отвърна:

— Варварите имат странни обичаи… — после порови из дрехите на търговския директор и добави: — Всичко е тук, освен един кат дрехи, които вероятно е облякъл, преди да тръгне.

Значи или е планирал кратко отсъствие, или е предпочел да пътува без багаж.

— Какво има тук? — попита Сано и посочи една врата в стената.

Ийшино я отвори, същото стори и с прозорците на вътрешната стая.

— Кабинетът на Спаен.

За Сано, свикнал с голотата и аскетичността на японските стаи, кабинетът изглеждаше претрупан и в безпорядък. Върху високо бюро бяха разхвърляни листи, гъши пера и счетоводни книги. Сано отвори твърдата кожена подвързия на една от тях и видя колони драскулки. Спря поглед върху подпряния на стената струнен инструмент с дълъг гриф. Огледа странните предмети по перваза на прозореца, вещите, натрупани по стената над бюрото, и осъзна, че след като знае толкова малко за холандската култура, едва ли би могъл да се надява да добие представа за характера и мотивите на Ян Спаен от вещите му.

— Кажете ми какви са тези неща — обърна се Сано към Ийшино.

Комендантът Охира бе отишъл до прозореца и наблюдаваше градината долу.

— Това е лютнята на директор Спаен — отвърна Ийшино, потупвайки музикалния инструмент. — Той свиреше много хубаво, освен това пееше и танцуваше. Когато отишъл в Едо да засвидетелства почитта си към шогуна, негово превъзходителство бил много впечатлен от таланта му, много впечатлен.

Ийшино отиде бързо до прозореца и взе колода карти с цветното изображение на жена варварка от едната страна и странни символи от другата, както и два дълги, извити остри зъба и кожен предмет с формата на конус.