Лора Роуланд - Урагири

— Коничи уа, добър ден. С вас ще разговаря почитаемият сосакан — излая комендантът към холандеца.

Ийшино преведе. Стражите издърпаха варварина от мястото му и го блъснаха на пода с викове: „Поклони се!“ Варваринът се простря по очи. Обезпокоен от тона, който служителите на Дешима бяха наложили за разпита, Сано каза:

— Моля, станете и се върнете на мястото си. Този човек бе представител на могъщата нация, чийто кораб чакаше край брега, и Сано разбра, че няма да спечели нищо, ако настрои свидетелите срещу себе си. Когато варваринът зае отново мястото си, го огледа внимателно. Висок и слаб, помощник-директорът Де Граеф имаше рядка прошарена коса, която стигаше до раменете му. Сива набола брада скриваше продълговатото му лице и гъсти вежди засланяха бдителните му сиви очи. Сано се представи и добави:

— Съжалявам, че ви нося лоши новини. Търговският директор Ян Спаен е мъртъв.

Варваринът погледна Ийшино. Докато слушаше преводача, Сано отново се ядоса заради този отегчителен метод на общуване. Пък и дали можеше да вярва, че няма да изопачи думите — неговите или на варварина.

Де Граеф сключи ръце, сведе глава над тях и замълча за миг, преди да продължи.

— Благодари ви за информацията — преведе Ийшино. — Той ще поеме задълженията на директора Спаен веднага и така търговията ще продължи без прекъсване.

Сега Сано откри неочаквано преимущество в това, че не знае езика на заподозрения. Без да се отвлича от думите, той успя да се съсредоточи върху изражението и гласа на Де Граеф. Преди холандецът да сведе очи, за да се помоли, Сано забеляза в тях странно изражение — шок или тържество? Стори му се важно, че Де Граеф не зададе обичайния въпрос: „Как е умрял Спаен?“

— Директорът Спаен е бил убит — продължи Сано. — Убиецът му трябва да бъде заловен и наказан. Затова се налага да ви задам няколко въпроса.

Де Граеф изслуша превода, кимна и каза нещо.

— Ще ни съдейства напълно — преведе Ийшино. Той поговори с холандеца на неговия език, а после преведе на Сано.

— Обясних на варварина, че веднага трябва да ни каже всичко, което знае. Ако откаже, ще бъде изтезаван — и усмихнат очакваше одобрението на Сано.

За да предотврати опитите на Ийшино сам да води разпита, Сано се обърна към Де Граеф с думите:

— Знам, че не сте яли цял ден. Извинявам се за неудобството, което са ви причинили. Скоро ще ви донесат храна.

А после към Ийшино:

— Преведете думите ми. И отсега нататък въпроси ще задавам само аз.

Ийшино зяпна от изненада:

— Но, сосакан сама…

— Изпълнявайте!

Докато преводачът превеждаше думите му, Сано заповяда на слугата:

— Донеси храна! И по-бързо!

Слугата изхвърча от стаята. Охира и стражите изгледаха Сано с неодобрение.

— Много сте любезен с варварина — обвини го комендантът. — Смятате ли, че е разумно?

Сано си спомни дадената клетва и се запита с тревога дали това, че ще нахрани един гладен човек, може да се изтълкува погрешно като поставяне на холандските интереси над японските. В странните светли очи на варварина обаче прочете облекчение, че най-после е попаднал на разумен и състрадателен японец. Може би Де Граеф ще сътрудничи от благодарност.

— Кога и къде за последен път видяхте Ян Спаен? — попита Сано.

Варваринът отговори, а Ийшино преведе:

— При залез-слънце по време на вечерята в столовата.

— Какво правихте вие и вашите другари след вечеря?

— Прибрах се в стаята си. Мисля, че останалите сториха същото. Обикновено така правим. Имаше силна буря, тъй че не съм излизал цяла нощ.

И без да разбира холандски, Сано долови отпадналия, отрепетиран тон — вероятно Де Граеф многократно бе отговарял на същите въпроси.

— Случайно да сте видели или чули нещо необичайно навън?

— Нищо, освен дъжда и гръмотевиците.

— Знаехте ли, че Спаен е напуснал Дешима? Или пък къде би могъл да отиде?

— Не, нищо не ми е казвал.

Докато Ийшино превеждаше, Де Граеф подпря глава на костеливата си ръка.

— Откога познавате търговския директор Спаен? — попита Сано. — Какви бяха отношенията ви с него?

Варваринът отговори с безизразен поглед.

— Срещнали са се преди десет години в Батавия 15 15 Старото име на Джакарта — Б.пр. , Индонезия — преведе Ийшино. — Де Граеф е бил чиновник в „Ист Индия“, а по онова време Спаен е бил помощник-директор по търговията. Продавали европейски стоки срещу подправки, после търгували с подправките по целия свят. Компанията била доволна от печалбите. Двамата били повишени и изпратени в Япония.