Лора Роуланд - Урагири

— Какво правехте в нощта, когато е изчезнал Ян Спаен?

— Работих, тук. После си легнах. От охраната могат да потвърдят това. Бяха пред вратата ми през цялото време.

Сано бе уверен, че стражите ще потвърдят думите му, дори и да не бяха истина, защото друг отговор би бил равносилен на признание, че са пренебрегнали служебните си задължения. Освен това не можеше да си представи как Де Граеф би могъл да се освободи сам от тялото на Спаен. Вероятно един или повече японци са играли някаква роля в убийството — поне са оказали помощ за прикриването му. Сано с мъка потисна тази неочаквана мисъл. Де Граеф имаше основателен мотив за убийство. Бе необходимо само доказателство за вината му.

— Извинявам се, че нарушавам вашето право на уединение, но трябва да претърся стаите ви — каза Сано.

— Каза да го направите, нямал какво да крие — преведе Ийшино думите на варварина.

Сано огледа кабинета на Де Граеф, но не намери нищо, освен още счетоводни книги, неизписана хартия, лула и кесия за тютюн. Нямаше сувенири от пътешествия и ловни трофеи както в стаята на Спаен. Какво друго, освен взаимната страст към парите бе свързвало тези двама тъй различни мъже? Сано премина в спалнята на Де Граеф, където цареше същата аскетичност. В шкафове и сандъци бе подредено оскъдно употребявано облекло.

— Това е всичко, което притежава — обади се Ийшино. — Няма чужди вещи.

Застанали до вратата, помощник-директорът Де Граеф и комендантът Охира наблюдаваха действията с му с каменно изражение.

— Какво е това? — обърна се Сано към Ийшино и му показа някакви книжа, които бе намерил в шкафчето до леглото. На всички тях се открояваха червените печати на цензурата — законът изискваше задължителна проверка на чуждестранните документи, преди да бъдат внесени в страната. Ийшино бързо се приведе над книжата и ги огледа.

— Писма от бащата на помощник-директора Де Граеф. Той е на смъртно легло и моли сина си да се върне у дома, да стане свещеник и да поеме поста му в селската църква.

Оскъдните улики обезсърчиха Сано. Той надникна под леглото, огледа останалите мебели, изследва пода и стените за възможни тайници, но не намери нито нож, нито следи от кръв. Надвеси се от прозореца и погледна към двора. Пръстта изглеждаше корава и гладка, а кравата на варварите бе опасла тревата. Де Граеф каза нещо и Ийшино преведе.

— Попита дали сте доволен, че не той е убил директора Спаен.

„Съвсем не“, помисли си Сано, но бе принуден временно да се признае за победен. Никак нямаше да е лесно да се разкрие убиецът и да бъде обвинен само холандецът.

Прислужникът се върна с поднос с храна, която варваринът изгледа лакомо.

— Е, сосакан сама, все още ли мислите, че можете да разгадаете тайната? — попита Охира.

С усилие Сано успя да запази невъзмутимо изражение.

— Това е всичко засега — каза той на холандеца и кимна на слугата, който постави подноса пред Де Граеф.

— Вижте го само как яде! Варварин! — извика Ийшино през смях.

Сано извърна очи към холандеца, който лакомо поглъщаше храната. Вместо да отпива супа от купата, той сърбаше с дървена лъжица. Вместо да използва пръчици, той тъпчеше ориз, риба и зеленчуци в устата си с ръце. Между хапките шумно лочеше огромни глътки вода и саке. Тези груби маниери на хранене го отвратиха, а интуицията му подсказваше, че холандецът знае повече за смъртта на Спаен, отколкото му бе казал.

Придружен от Охира и Ийшино, Сано слезе по стълбите и се отправи надолу към жилището на доктор Николаес Хюйгенс — доверения приятел на доктор Ито и последен заподозрян холандец, на когото Сано възлагаше надежди за бърз и успешен край на разследването.

Вратата в жилището на доктор Хюйгенс зееше широко отворена и когато Сано, Охира и Ийшино пристигнаха, пред нея нямаше стражи.

— Мога да ви уверя, че тази небрежност е нетипична и охраната ще бъде подобаващо наказана — мрачно рече комендантът и влезе.

В кабинета на доктора рафтовете по стените бяха отрупани с дървени кутийки — всяка грижливо надписана на чужд език. Имаше и много подвързани с кожа книги, човешки череп, мидени черупки, парчета скала, пеперуди и други насекоми в прозрачни стъклени буркани, в които плуваха препарирани екземпляри, включително новородено котенце с две глави. В пълни с вода легени върху пода мърдаха живи раци и морски таралежи. На перваза на прозореца имаше саксии с цветя и един млад самурай ги поливаше с лейка. Двамината от охраната стояха облегнали от двете страни на бюрото и с интерес наблюдаваха холандеца.