Лора Роуланд - Урагири

— Това са холандски карти за игра. Спаен обичаше хазарта. Това пък са зъби на тигър от Индия и рог на носорог от Африка. Беше велик ловец… — възхищението в очите на преводача се смеси с тъга. Той посочи стената над бюрото: — Карти на света, на целия свят, с означени на тях маршрути за търговия. С тези карфици са отбелязани местата, където е бил.

Картите бяха красиво изрисувани с разноцветно мастило, а държавите и градовете бяха изписани на непознат език. Сано с болезнена изненада установи колко малка изглежда Япония. Колко ли незначителна им се струва на варварите империята на Токугава!

— Това е Пийт Хейн 14 14 Адмирал и директор на холандската компания „Ист Индия“, който през 1628 г. пленява испанска флотилия, превозваща съкровище на стойност 4 000 000 златни дуката — Б.пр. — продължи да обяснява Ийшино, сочейки малка черно-бяла рисунка на варварин с мустаци. — Директорът Спаен много му се възхищаваше. Казваше, че Хейн го е вдъхновил да се включи в компанията „Ист Индия“ и да търси собствени начини за натрупване на богатство.

— Липсва ли нещо от тази стая? — попита Сано.

— Не, доколкото забелязвам.

— Какво пише в тези книжа?

Сано предпочиташе да тълкува уликите сам и сега се дразнеше от невежеството си, което го правеше зависим от познанията на друг човек. Ийшино прелисти книжата върху бюрото.

— Това са изчисленията на печалбите от продажбите на холандски стоки. Спаен трябваше да допълни сметките, преди да напусне Япония с кораба, който току-що пристигна. Друг търговец щеше да заеме мястото му на Дешима заедно с нов персонал. На холандците не се разрешава да остават тук повече от две години. Иначе е възможно да се сближат твърде много с японците.

— Последната продажба на стоки е била преди година, когато е пристигнал последният кораб, нали? — попита Сано и след като Ийшино кимна, добави: — Защо тогава Спаен се е забавил толкова дълго с уравняването на сметките?

По някаква причина този въпрос, изглежда, обезпокои Ийшино, който сведе поглед и се отдалечи боязливо от Сано.

— Варварите не са така усърдни като японците, сосакан сама — обади се Охира откъм прозореца. — Мога да ви уверя, че закъснението на Спаен не е необичайно за ленивите холандци и едва ли има някаква връзка със смъртта му. Огледахте ли вече всичко? — от тона му бликаше сарказъм.

Сано би могъл да възрази, че пътуването по целия свят и натрупването на богатство от международна търговия противоречат на твърдението за холандския мързел. Реакцията на Ийшино и Охира на този толкова безобиден въпрос го заинтригува. Но сега по-важно бе да открие как този търговец, музикант, комарджия, воин и ловец бе успял да избяга, къде бе отишъл и кой го бе убил. В тези стаи и на всички други места на Дешима, които бе огледал досега, липсваха оръжие, кръв, следи от борба и всякакви други доказателства за убийство.

— Сега искам да се видя с варварите — каза Сано на Охира, неспособен да отлага повече тази среща.

Главният преводач Ийшино и комендантът Охира поведоха Сано надолу по главната улица на Дешима под отблясъците на последните слънчеви лъчи в късния следобед.

— Как се казват двамата варвари, които са сега на острова? — попита Сано.

— Помощник-директорът по търговията Маартен де Граеф и корабният лекар Николаес Хюйгенс — отвърна комендантът.

Приятелят на доктор Ито! Писмото под пояса на Сано сякаш набъбна. За да прикрие нетърпението си, той побърза да попита:

— В какви отношения са били варварите със Спаен? Били ли са приятели? Имали ли са противоречия?

Охира се навъси:

— Законът ми забранява да установявам близки познанства с варвари. Откъде да знам в какви отношения са. В мое присъствие винаги се държат възпитано.

— Варварите много се пазят ние преводачите да не чуем нещо важно — обади се Ийшино. — Но невинаги успяват. Веднъж чух Спаен и помощник-директора Де Граеф да спорят за „частната търговия“. Не знам какво имаха предвид, защото, когато ме видяха, престанаха.

— А доктор Хюйгенс? — попита Сано.

— Той се храни с останалите и се грижи за тях, когато са болни, но иначе обича да е сам.

— Ето тук живее помощник-директорът Де Граеф — съобщи Охира.

Сано го последва, доволен да научи за недружелюбните отношения на Спаен поне с един от сънародниците му. Така вече беше по-лесно да се свърже с престъплението и някой варварин.

Охраната въведе Сано, Охира и Ийшино в кабинет, чието разположение напомняше кабинета на директора Спаен. Но стените бяха голи, а на бюрото имаше куп прилежно подредени една върху друга книги с безупречно подравнени ръбове. Единствената лична вещ, която се забелязваше, бе малка картина в рамка, обърната с изображението надолу. Двама стражи и един слуга пазеха помощник-директора Де Граеф, който седеше зад бюрото с изправен гръб и пишеше с натопено в мастило гъше перо. Носеше кафяво сако, дълги до коленете панталони, чорапи, обувки и бяла риза с широка яка. Знойният, душен въздух в помещението бе пропит с вонята му.