Лора Роуланд - Иредзуми

— А-а, Янагисава сан. Добре дошъл! — Токугава Цунайоши се усмихна любящо на своето предишно протеже и дългогодишен любовник. — Сосакан Сано току-що ми докладва какво е разкрил за смъртта на Харуме.

— Изглежда, сосакан Сано държи всичко под възхитителен контрол — отбеляза Янагисава. Сано настръхна и зачака по свой адрес хапливи реплики, прикрити като хвалебствия, присмех, маскиран като загриженост, намеци за нехайство или вероломство — все неща, с които обикновено дворцовият управител се опитваше да го злепоставя пред господаря му. Но Янагисава се усмихна, подчертавайки своята мъжка красота. — Ако мога с нещо да помогна, моля, уведомете ме. Трябва да си сътрудничим, за да отстраним потенциалната опасност, насочена срещу негово превъзходителство…

Сано изгледа дворцовия управител с подозрение. Шогунът се надигна и рече доволно:

— Ах, ето това искам да виждам. Най-добрите ми хора да работят заедно за моето благо. Особено след като бях почнал да добивам впечатлението, че вие двамата нещо не се погаждате. Колко глупаво от моя страна… — Токугава Цунайоши се изкиска. През цялото време, докато Янагисава воюваше със Сано, шогунът бе останал блажено несведущ. Янагисава не искаше да разкрива стремежа си към властта, а да говори срещу главния представител на шогуна, за Сано бе все едно да се обяви против самия шогун. Каква ли нова стратегия бе измислил Янагисава, за да го унищожи? — Радвам се, че вече сте съюзници — продължи шогунът, — особено сега, когато чрез убийството на една от моите наложници някой се опитва да осуети опитите ми да създам наследник и по този начин… ъ-ъ… да предизвика безредици и бунт.

Янагисава каза:

— Това е много прозорливо тълкуване на престъплението…

Шогунът засия, поласкан от похвалата.

— Опитите ми да се сдобия със син непрестанно се провалят — оплака се Цунайоши. — Жена ми е ялова и болна. Двеста наложници досега не са успели да забременеят от мен. Свещеници редят молитви ден и нощ; дал съм цяло състояние като приношение към боговете; издадох даже декрет за защита на кучетата 15 15 Официален документ от времето на Токугава Цунайоши, предвиждащ екзекуция за всеки, наранил или убил куче. Основан е на будистко предсказание, че роденият в годината на кучето Цунайоши ще се сдобие със син едва когато изкупи греховете на предците си, за което е необходимо да осигури държавна защита на кучетата — Б.пр. , но нещо не помага.

— Може би наложниците ми също са безплодни… или пък греховете на предците ми са твърде тежки, за да мога да ги… ъ-ъ… изкупя…

Сано знаеше, че бедата не е нито в жените, нито в прегрешенията на предшествениците, а в предпочитанията на Цунайоши към мъжката любов. Шогунът поддържаше харем от млади момчета, с които прекарваше голяма част от свободното си време. Дали изобщо му оставаше някога време да направи дете на някоя от наложниците? Сано се усмихна вътрешно, но изведнъж се сепна — в съзнанието му изплува една странна мисъл и той ясно си даде сметка, кой всъщност би се облагодетелствал най-много от неспособността на шогуна да създаде наследник. Дворцовият управител Янагисава! Ако не се сдобие със син, Токугава Цунайоши трябва да се оттегли от властта. И на кого би я предал? На доверения си помощник и дългогодишен любовник! Бакуфу бе изцяло под контрола на дворцовия управител, а в съвета на старейшините до един бяха все негови хора. Дали Янагисава бе наредил да бъде убита Харуме? Това ли бе същината на плана му? Как му се щеше да повярва, че дворцовият управител се е променил!

— Досегашните ми трудности да създам наследник могат да бъдат приписани на съдбата — продължи да се жалва Токугава Цунайоши. — Но отравянето на Харуме е акт на абсолютно безчинство! Хранех големи надежди, че тя ще успее там, където другите ми жени… ъ-ъ… се провалиха. Сосакан Сано, ти трябва бързо да хванеш убиеца и да го предадеш на правосъдието.

— Да, задължително! — добави Янагисава. — Иначе из двореца ще плъзнат слухове за заговори. Смятам, че трябва да се проследи пътят на мастилницата от нейното изработване до придобиването й от наложницата и с точност да се определи къде и кога в нея е била сложена отровата… — всичко това вече бе хрумнало на Сано, но той недоумяваше защо Янагисава толкова иска да го улесни. — Ако Сано сан има нужда от помощ, с радост ще му предоставя всичките си хора…

Обзет от още по-голямо подозрение, Сано отвърна:

— Благодаря ви, ваша светлост. Ще имам предвид предложението ви.