Лора Роуланд - Иредзуми

Сянката му се размърдва. Гола, аз плъзвам ръце по гърдите си, дишам шумно и прокарвам език по устните си. Неговите одежди шумолят, той охлабва препаската си. Лягам върху подредените по пода възглавници. Разтварям широко нозе, тъй че да открия най-интимните си места за погледа му. Галя се с пръсти. Все по-бързо и по-бързо, стена и извивам гръб, отмятам глава назад, имитирам върховно удоволствие. Той диша тежко и пръхти. Когато от моята уста се изтръгва вик, чувам и неговия — грозен див звук, като от умиращо животно. После лежа неподвижно, с полузатворени очи. Наблюдавам как сянката му се плъзва по прозореца и изчезва. Когато съм сигурна, че си е отишъл, се обличам и бързам обратно към тържището, преди дворцовите служители да са открили, че не съм сред останалите момичета. Мога да бъда наказана или дори убита за онова, което правя. Но той е много богат и могъщ. Скоро заминава за Шикоку и няма да се срещаме най-малко осем месеца. Затова трябва да получа от него каквото мога, независимо от риска.

Възбуден от този еротичен сценарий, Сано се почувства като воайор, който наднича в интимния живот на една мъртва жена. Затвори дневника и се замисли — вероятно Харуме бе смятала, че ако някой случайно прочете тази история, ще я помисли за фантазия, но Сано бе сигурен, че е истина. Кой бе партньорът й в тази странна игра? И каква бе изгодата й от него? Какво се бе случило между тях? Прехвърли отново уликите — висок слаб, богат и овластен мъж, комуто предстои осеммесечен престой на онзи южен остров…

Сано се усмихна. Познаваше един човек, който пасваше на беглото описание, оставено от Харуме за тайния й любовник — владетеля Мияги Шигеру, даймио на провинция Тоса.

На сутринта Сано и Хирата се отправиха към покоите на шогуна, за да му докладват за хода на разследването. Бе свеж, леко мразовит, но ясен ден и слънчевите лъчи вече проблясваха по керемидените покриви на оградените със зидове проверочни пунктове по пътя им. Сано се надяваше, че новината за отпадналата опасност от епидемия е поуспокоила тревогите на шогуна, но се оказа точно обратното. Токугава Цунайоши, скрит в собствената си дневна сред пазачи и слуги, посрещна появата на Сано и Хирата с мъчителен вик:

— Ооо, сосакан Сано! Толкова се разстроих от убийството на любимата ми наложница, че цяла нощ не можах да мигна и сега главоболието ми е непоносимо! Гади ми се и… ох… цялото тяло ме боли.

Облечен в бронзов копринен халат, Токугава Цунайоши лежеше на подиума подпрян на възглавници. Изглеждаше сбръчкан, блед и много по-възрастен от своите четирийсет и четири години. Един свещеник припяваше молитви, а доктор Китано кръжеше около шогуна с чаша гореща напитка.

Сано и Хирата коленичиха и се поклониха.

— Извинете, че се натрапваме, ваше превъзходителство — каза Сано. — Ако желаете, ще ви докладвам по-късно…

Шогунът махна с немощна ръка:

— Останете, останете — надигна се, за да отпие от чашата на доктор Китано, и рече: — Повикайте масажиста!

След малко слугите въведоха масажиста — плешив сляп мъж с бурканче масло в ръка.

— Отровата, убила Харуме — поде плахо Сано, — беше в мастилницата й. Без съмнение мишената на убиеца е била лично тя и за вас не съществува никаква опасност…

— Това няма… ъ-ъ… значение… — шогунът изсумтя, когато прислужниците смъкнаха робата му, разкривайки отпусната бяла плът. Легнал по очи, той заяви: — Отравянето е косвена атака и срещу мен. Убиецът няма да се задоволи само със смъртта на наложницата ми. Аз съм в… ъ-ъ… смъртна опасност!

Сано реши да не му противоречи и продължи доклада си с резюме от разговорите с Кейшо и отошийори Чизуру. После каза, че възнамерява да разпита сокушицу Ичитеру и главния пазач Кушида. Спомена, че дневникът на Харуме посочва още един заподозрян, чиято самоличност той скоро ще установи.

В стаята настана внезапна тишина. Слугите и пазачите преустановиха своите дейности; ръцете на масажиста замръзнаха върху гърба на Токугава Цунайоши. Хирата рязко си пое дъх. Сано се обърна към вратата. Там стоеше дворцовият управител Янагисава — величествен в ярката си роба, със загадъчна усмивка на красивото си лице. Всички, с изключение на шогуна, се поклониха в знак на дълбока почит. Сърцето на Сано се сви. Янагисава вероятно бе подслушвал пред вратата и сега бе влязъл, за да осуети настоящото разследване, както бе правил и преди. Дворцовият управител на няколко пъти бе опитвал да го премахне от пътя си, макар че никога — нито с дума, нито с жест, Сано не бе заявявал желание да отнеме властта му и не бе демонстрирал претенции към благоволението на шогуна.