Лора Роуланд - Китаноката

— Моите извинения, ваше величество — принц Момозоно се бе отърсил от заекването и тиковете си; гласът му бе ясен, овладян и изпълнен със съжаление. — Няма друг начин. Той знае, че аз съм убил двама души. Знае, че вие доброволно сте участвали във въстанието. Трябва да умре.

Пръстите на Сано, станали дебели и непослушни, непохватно се мъчеха да измъкнат меча от ножницата. Оръжието му се струваше сто пъти пои тежко от обичайното, а ръката му бе твърде немощна, за да го удържи. Мечът падна. Омаломощаващата сила, която се излъчваше от Момозоно, свали Сано на колене; страхът му се превърна в ужас; желанието му да служи на справедливостта отстъпи пред потребността да спаси живота си.

— Няма защо да ме убивате — изрече той задавено. — Левият министър Коное е бил предател. Вие сте го убили и по този начин сте проявили лоялност към режима на Токугава. Шогунът ще ви спести смъртната присъда, дори може да ви опрости напълно.

Момозоно тъжно поклати глава.

— Никой, който притежава сила като моята, няма да бъде оставен жив. Но мен всъщност не ме е грижа дали ще умра. Искам само да защитя негово величество. Не мога да ви позволя да го арестувате и да го екзекутирате като предател.

— Императорът не е отговорен за заговора — побърза да каже Сано. Ако успееше да го подлъже да продължи да говори, Момозоно нямаше как да поеме дъха, който му бе необходим за поразяващия вик. — Бакуфу ще проявят снизхождение заради възрастта му и влиянието на левия министър върху него. Няма да искат скандал или скъсване на отношенията с императорския двор. Ако негово величество се разкае, няма да бъде наказан…

— Да, разкайвам се! — извика император Томохито. — Няма вече да правя така. Само спри, Момочан — както отстъпваше от братовчед си, той се препъна, падна и запълзя между колоните към вратата на храмовата зала. — Помощ! Моля, някой да ми помогне!

Докато чувстваше как го заливат горещи вълни и сърцето му все по-отчаяно блъска в гърдите му, Сано си спомни един класически ритуал, практикуван още от древността от самураите в мигове на опасност — куги гошин хо, метод за защита срещу силите на злото чрез изпълнение на деветте магически идеограми 23 23 Условно изображение в идеографско писмо, с което знакът дава само идея, най-общо понятие за предмета — Б.пр. . Той сви пръсти, после изпъна само показалците и притисна върховете им един в друг близо до гърдите си.

— Рин! Рин! Рин! — изрече напевно Сано.

С облекчение усети леко снижаване на напрежението. Горещината в кръвта му започна да се разнася; сърдечният му ритъм се забави.

— Не съм толкова глупав, та да повярвам, че на негово величество ще му се размине — каза Момозоно с горчивина. — Ако заявя, че левият министър Коное е виновен за въстанието, кой ще ми повярва? Затова го убих. Представяте ли си как аз казвам на бакуфу, че Коное замисля заговор? — излъчването около Момозоно стана по-ярко; енергията запулсира с все по-забързан ритъм. — Щяха да ми се присмеят и да ме изхвърлят…

— Но аз ви вярвам… Ще убедя вишестоящите… — връхлетян от невидимата сила на Момозоно, Сано се изви назад и се отпусна на пети. С огромно усилие събра върховете на безименните си пръсти и изрече задъхано: — Ша! Ша! Ша! — макар че физическото облекчение бе незначително, в гърдите му отново се разпали смелост.

— Виждам, че сте искрен — каза Момозоно, — но ако смятате, че можете да спасите негово величество, значи сте по-голям безумец и от мен…

Отчаян, Сано възрази:

— А помислихте ли какво ще стане, ако ме убиете? Като няма кой да убеди бакуфу, че негово величество е невинен, той ще бъде осъден за държави на измяна. Когато чуят вика ви, моите детективи ще дойдат. Ще намерят трупа ми и ще ви заловят. С моята смърт няма да осигурите свобода нито на себе си, нито на негово величество.

На лицето на Момозоно се изписа пълно презрение към този сценарии.

— Негово величество ще каже на бакуфу, че бандитите са ни отвлекли от двореца и са ни докарали тук. Вие сте нападнали негово величество, защото сте го мислели за предател. И аз съм го защитил по единствения начин, на който съм способен. Всички ще знаят, че аз съм убиецът, но това ще бъде без значение — с един-единствен красноречив жест Момозоно посочи тъмната клисура отвъд парапета. Долу, под високите греди, които подкрепях верандата, стърчаха остри скали. Паднеше ли там, никой не можеше да оцелее. — Аз ще съм мъртъв, преди полицията да успее да ме залови.

Докато сърцето му изтласкваше струи паника по цялото му тяло, Сано изрече напевно: