Лора Роуланд - Якешину

— Не смей да се съпротивяваш и да не си издала нито звук — прошепна той грубо, — иначе ще те убия. Ясно? — притисна я към стената. Твърдите му пръсти я стиснаха за гърлото. Ужас скова гърдите на Хару и тя кимна. — Дойдох да ти кажа какво ще направиш — прошепна мъжът, мърдайки уста под плата върху лицето си. — Тъй че слушай внимателно. На процеса ще признаеш, че си убила Ояма, Чие и Сияен Дух, а после си подпалила къщата — от гърлото на Хару се изтръгна неволен хленч на протест. Мъжът я притисна и блъсна главата й в стената. Ударът я зашемети, ушите й писнаха. — Ако отречеш, че си го извършила — продължи той, сякаш четеше мислите й, — после ще съжаляваш, че не си била екзекутирана! Сега ще ти помогнем да изпиташ само малка част от онова, което можеш да очакваш, ако не се подчиниш — изсъска мъжът. Дръпна я от ъгъла, завъртя я и я запрати встрани от себе си. Спътниците му я подхванаха. Тя се развика и започна да ги дере, но единият сключи мускулести ръце около тялото й, а другият мушна парцал в устата й. Хару се задави. Сърцето й блъскаше в неистова паника. Тя се извиваше и се мъчеше да се отскубне, но двамата я държаха здраво за китките. Мъжът, който й бе заповядал какво да прави, я зашлеви през лицето. Главата й се отметна назад. Следващите удари се посипаха по носа и ушите й. Топла солена кръв рукна от ноздрите й и запуши гърлото й. Хару с мъка потисна порива си да се разкрещи, за да избегне нови удари. Разплака се, когато мъжът се нахвърли върху нея с къс кожен камшик, който нашари с болезнени резки гърдите и корема й.

Единствените звуци, които се чуваха в килията, бяха плющенето на камшика и задавените й ридания.

После я пуснаха. Хару се свлече на пода; цялото й тяло трепереше от непоносима болка. Обърнаха я по гръб, разкъсаха робата й отпред и разкрачиха краката й. Високият я обязди и реалността се смеси с ужасите от кошмара й. Загърчи се, но другите двама я сграбчиха за китките и глезените. Държаха я да не мърда, докато другарят им напъхваше члена си в нея. Хару изпищя от болка, той я зашлеви отново. Беше оябун Ояма; беше съпругът й. Гадната му воня я задушаваше, докато той продължаваше брутално да я насилва.

— Признай се за виновна или ще ти се случи нещо много по-лошо — изсъска той в ухото й. — Ако отречеш, ще те преследвам… Където и да отидеш, каквото и да направиш, ще те открия. Ще те накажа така, че да се молиш за милостта на смъртта. И после ще те убия… — мъжът изгрухтя и Хару усети я как твърдостта му вътре в нея се прекърши. Когато почувства, че той се отдръпва от нея и се изправя, тя изстена с облекчение, но тогава мястото му зае един от другите. И отново последваха дивашките тласъци и болката. Когато дойде ред на третия, слабините й вече бяха жива рана, лепкава от кръв. Неистовото мятане на главата й бе охлабило натъпкания в устата й парцал.

— Спрете! Оставете ме! — изпищя тя. Чу как в съседните килии затворничките се събудиха и размърдаха. Мъжът върху нея замръзна. — Помощ! Помощ! — самообладанието я напусна и тя се разпищя неистово.

Откъм долната страна на коридора се разнесоха забързани стъпки. Някъде наблизо прозвучаха мъжки гласове. Мъчителят й скочи от нея с ругатня. Нападателите й се втурнаха към вратата, но на прага високият се спря.

— Помни какво ти казах! — изсъска той.

Хару продължаваше да крещи, неспособна да се овладее. Трима пазачи се втурнаха в килията с фенери. През мъглата от болка и сълзи Хару видя стъписаните им лица, когато се втренчиха в разголеното й тяло.

Нападателите й бяха изчезнали.

На следващото утро Рейко се приготвяше да иде до „вътрешното крило“, за да потърси Мидори. Докато минаваше покрай кабинета на Сано, чу гласа на Хирата:

— … има новини от затвора Едо. Снощи са нападнали Хару…

За момент Рейко замръзна на място, после се втурна в кабинета. Сано седеше зад писалището, а Хирата бе коленичил срещу него. Като я видяха, на лицата им се изписа смущение.

— Моля да ни извиниш. Говорим по работа — каза Сано.

Двамата с Рейко бяха прекарали поредна нощ в отделни стаи и Рейко предположи по изопнатите му черти, че той не бе спал по-добре от нея. Тонът му недвусмислено подсказваше, че присъствието й е нежелано, но тя не обърна внимание на намека.

— Какво се е случило с Хару? — попита разтревожена.

— Хару вече не е твоя грижа — напомни й Сано.