Лора Роуланд - Якешину

По време на вечерята игуменката Джункецоин се обърна към момичетата:

— Висшият свещеник Анраку обяви, че съдбовният ден за нашата секта наближава и всички ние трябва да се приготвим. Затова новопостъпилите ще бъдат посветени на специална церемония още тази вечер…

Сега, докато послушниците прекосяваха двора, пред тях се открояваше внушителна и мрачна главната зала за богослужение. Мидори бе обзета от страх, тъй като никой не беше им обяснил в какво ще се състои церемонията по посвещаването. Взе да изостава нарочно, но Тошико я дръпна да продължи с останалите момичета. Свещеници отвориха вратите. Залата бе осветена от пиринчени фенери, окачени по гредите на високия таван. Млади свещеници стояха като армия воини покрай стените, а над тях десетки огледала отразяваха и уголемяваха и бездруго просторното помещение. Хиляди горящи кандила изпълваха въздуха със сладък лют дим. Пред олтара се открояваха лъснат до блясък кипарисов под и висок подиум, зад който се издигаше златна статуя на Буда. Зад статуята имаше грамаден стенопис, който изобразяваше черен лотос. Мидори затаи дъх в благоговение.

Монахините подредиха послушниците в десет редици с лице към олтара. Мидори и Тошико се озоваха една до друга на втория ред.

— Слава на „Черният лотос“ — извисиха глас свещениците.

Внезапно от средата на олтара изригна дим и се устреми в плътен стълб към тавана. Мидори и останалите послушници ахнаха от изненада. Сред дима се издигна човешка фигура. Беше висок мъж с черна превръзка върху лявото око и искряща пъстра роба. Всички присъстващи паднаха на колене, притиснаха чело в пода и изопнаха напред ръце.

Висшият свещеник заговори:

— Добре дошли, последователи мои. Вдигнете глава, за да мога да ви погледна! — Мидори предпазливо изправи рамене. Анраку пристъпи напред. Огледалата умножаваха образа му из цялото помещение. Погледът му се плъзна по послушниците и когато за миг се задържа върху Мидори, тя почувства опияняваща връзка с него. — Поздравявам ви за вливането ви в редиците на „Черният лотос“ — продължи Анраку. — Идвате от много различни условия на живот, от близо и далеч, но всички притежавате една обща удивителна черта… — той замълча за момент, за да наелектризира публиката. — Вие сте неповторими сред простосмъртните — рече той, разпервайки ръце, сякаш да поеме всички в обятията си. — Вие сте способни на чудеса. Вие сте предопределени за величие — думите му и развълнуваха Мидори въпреки ролята й на таен агент. Наситеният тамян из въздуха изпълваше дробовете й и тя се почувства замаяна. — И всички вие сте платили висока цена за своята различност… — Анраку се приведе към публиката и сякаш стана още по-огромен; гласът му кънтеше. — Светът е жесток към онези, които са различни. Вие сте понасяли хули, подигравки и мъчения. Животът ви е бил изпълнен с болка… — ридания накъсаха монотонното припяване. Мидори видя как лицата на младите жени се изкривиха от мъка. Тяхната скръб я зарази. Спомни си закачките на Хирата, които й причиняваха болка, липсата на внимание от негова страна, което толкова я нараняваше, снизхождението на Рейко, на придворните дами, на семейството си, което виждаше тъй рядко. От очите й рукнаха сълзи. — Онези, които са ви наранявали, са го правели от завист — продължи Анраку. — Но страданието ви не е безцелно. Божествените сили са ви пратили нещастия, за да изпитат духа ви. Оцелявайки, вие сте преминали изпитанието. Сега съдбата ви е избрала, за да се присъедините към нашия елитен орден, да намерите тук истинския си дом, да срещнете призванието си! — висшият свещеник се усмихна. — Огледайте се и вижте, че сте си у дома. Знайте, че мястото ви е тук. Обединява ви една важна цел. Всички дирите духовно просветление, божествено познание и върховно изражение на вътрешните си сили. Аз ще ви напътствам, докато постигнете цялата тази благодат. Сутрата „Черният лотос“ описва пътя към просветление като гоблен, извезан от безброй нишки. Приближете се до мен една по една, за да мога да надзърна в душата ви и да разчета коя нишка носи вашето име!

Две монахини се отправиха към първия ред послушници и отведоха една млада жена при олтара. Мидори изпита внезапна тревога. Така се бе увлякла в ритуала, че бе забравила защо е тук. Анраку се приведе, хвана с две ръце лицето на послушницата и се взря настоятелно в очите й. Припяването се засили. Мидори видя как устните на свещеника се раздвижиха, когато заговори на жената, и осъзна, че не може да отиде там горе. Когато редът й дойдеше, Анраку щеше да разбере, че е тук като шпионин!