Лора Роуланд - Якешину

Висшият свещеник пусна послушницата, която се върна залитайки на мястото си, обляна в сълзи. Монахините отвеждаха нови и нови послушници до олтара. След като висшият свещеник разговаряше с тях, някои стенеха, ридаеха или придобиваха удивено, замаяно изражение; други дори губеха съзнание. Какво ли им казваше? Мидори недоумяваше. Скоро монахините дойдоха и за нея. Изпълнена с ужас, тя се изправи, като се олюляваше, сякаш бе пияна. Монахините я крепяха, докато пристъпваше към олтара. Припяването отекваше във всяка фибра на тялото й. С биещо до пръсване сърце тя застана пред Анраку.

Той се приведе към нея и топлите му силни ръце обхванаха страните й. Тя не смееше да го погледне в очите, да не би той да открие измамата й, но въпреки това погледът му прикова нейния. Единственото му око бе като маяк, осветяващ всяко ъгълче на душата й. В този миг Анраку се усмихна и усещането за неразривна връзка с него й вдъхна спокойствие. Той изрече с тих хипнотичен глас:

— Любовта е силата, която те движи. Несподелена любов изпълва с тъга сърцето ти. За любовта ти би минала през огън, би отишла на края на света, би чакала цяла вечност. При мен те е довела любовта… — Мидори изтръпна: откъде можеше да знае? Дали бе разбрал коя е? Изпитваше неистово желание да побегне, но той я държеше и здравите му ръце сякаш я бяха парализирали. — Любовта е с твоят път към просветление — продължи Анраку. — Това е път през много тъма и беди, но аз ще те напътствам, за да стигнеш невредима до съдбата си. Следвай ме и ще постигнеш най-съкровеното си желание!

Мъдрост осветяваше лицето му. Силата му преминаваше от ръцете му в Мидори и сякаш я зареждаше с енергия. Както се бе взряла в него, образът му изведнъж се промени. Внезапно се озова в обятията на Хирата, който й се усмихваше. Мидори изпита неистова радост. Висшият свещеник наистина можеше да й даде всичко, което тя желаеше, дори и Хирата! После видението се разми и Анраку я пусна.

Мидори изпита усещане, че се откъсва от него и пропада някъде с голяма скорост. Светлините се въртяха шеметно около нея. Изведнъж се озова коленичила в редицата послушници. Бездиханна от слисване, тя се помъчи да проумее какво се бе случило, но разумните мисли й убягваха. Знаеше, че висшият свещеник я отвличаше в собственото си вълшебно царство и че трябваше да му се противопостави, но в същото време неистово желаеше онова, което той й предлагаше.

Послушниците продължаваха да отиват до олтара и да се връщат. Стенания, ридания и бурни емоции разтърсваха групата. Мидори се питаше какво ли обещаваше на останалите. Изглеждаше й немислимо да познава всички и да им предлага онова, което желаят, но в същото време беше убедена, че прави точно това. Почувства, че волята й отслабва и духът й се устремява към Анраку.

Когато ритуалът приключи, висшият свещеник я огледа послушниците с гордо задоволство. Те вдигнаха към него потънали в унес лица и Мидори беше сигурна, че останалите изпитват същия страх и доверие и са също тъй подвластни на неудържимото му привличане.

— Сега всяка от вас знае коя пътека трябва да следва — каза Анраку. — Преди да поемете по нея, сте длъжни да положите обет — той вдигна ръце: — Станете, деца мои! — Мидори се изправи неуверено. — Повтаряйте след мен: „Кълна се да прегърна вярата в «Черният лотос», само и единствено нея, завинаги. Кълна се да забравя семейството си, приятелите си и целия външен свят. Кълна се да посветя живота си на «Черният лотос». Кълна се да се подчинявам на висшия свещеник Анраку, сега и завинаги. Кълна се във вечна вярност към сектата «Черният лотос». Ако наруша клетвата си, нека ме постигне смърт и ме запрати завинаги в пъкъла!“ — Мидори и всички останали послушници бяха обзети от неподвластна на разума възбуда. — Сега ще скрепим клетвите ви със свещения ритуал за посвещаване — заяви Анраку. Две монахини изкачиха стъпалата към олтара. Анраку протегна ръце и те разтвориха брокатената му роба. Той остана гол, величав и внушителен. Мидори се втренчи в него, тъй като до този момент не беше виждала гол мъж. Видът на мъжествеността му я засрами и очарова. Двете монахини коленичиха от двете му страни. В този момент свещениците се отлепиха от местата си до стената и застанаха зад девойките. Монахът зад Мидори сложи ръка на рамото й. Тя се дръпна и се извърна да го погледне. Той беше с няколко години по-голям от нея. Сграбчи я за раменете и я накара да се извърне към олтара. Мидори видя как други свещеници държаха останалите послушници. Ръкоположените монахини се отпуснаха в обятията на своите свещеници с безсрамна наслада. Чувствената атмосфера обгърна Мидори. Бузата на свещеника се опря о нейната. Когато отново се обърна да го погледне, тя видя, че всъщност това бе Хирата. Мидори възкликна слисана и възторжена. Хирата я прегърна така, както си го бе представяла в най-съкровените си фантазии; очите му се замъглиха от желание. Цялото й тяло изтръпна от допира му. Стенейки, тя се отпусна назад в обятията му. Такова чудо — най-накрая да го има за себе си! Изобщо не я беше грижа как се бе озовал тук, нито кой ги гледаше. Послушници и свещеници се извиваха в транс, сплели крака и ръце. Стенания и викове се извисиха над монотонното припяване. Монахините на олтара галеха и целуваха Анраку по цялото тяло. Той им нареди с дрезгав от възбуда глас: — Приближете се и освободете духовната енергия, натрупана в мен… — двойките се заизвиваха около голото му тяло, а Хирата прошепна на Мидори: „Обичам те. Ще съм твой завинаги.“ Думите му изпълниха Мидори с блаженство. В това време на подиума Анраку дишаше шумно, повдигайки гърди, лъснал от пот, докато всяка от монахините обсипваше с ласки органа му. Внезапно той се напрегна, отметна назад глава, разпери ръце и извика гръмко: — Нека моята сила се влее във всяка от вас! — и семето му изби в мощни струи. Монахините на олтара облякоха Анраку в брокатената му роба. Той протегна напред длани към сбраното множество и извика: — Елате и почерпете от духовната ми мощ! — по дланите му се стичаха струйки кръв. Тълпата се люшна напред. Послушниците нетърпеливо облизваха ръцете на Анраку; лицата и робите им бяха оцапани с кръв. Мидори се почувства още по-замаяна, но Хирата я държеше изправена. Когато дойде нейният ред, Анраку притисна длан до устата й.