Лора Роуланд - Якешину

— Храната винаги ли е такава? — попита Сано.

— Дават ни също ориз и риба, яйца и туршия.

— Оставят ни около час за игра, после учим, докато стане време за вечеря — обадиха се и други послушници. — След това се къпем. При залез-слънце отново имаме молитви. После си лягаме.

Съвсем приличен дневен режим, помисли си Сано, и подобен на режима в други будистки ордени.

— А какво става, ако не се държите прилично?

Младежите се подсмихнаха, вперили поглед в едно пълно момче, което явно имаше проблеми с дисциплината. То отвърна:

— Свещениците ни поучават относно грешките в поведението. После ни оставят сами да медитираме.

— И не ви бият? — попита Сано.

Въпросът му предизвика озадачени погледи и отрицателни отговори.

— А какво се случва, ако някой от вас не се чувства добре тук и иска да си тръгне?

Всеобщо размърдване и усмивки показаха, че според послушниците подобно положение не е много вероятно.

— Когато дойдох тук, в началото тъгувах за семейството си — обади се пълното момче — и казах на свещениците, че искам да си ида вкъщи. Те ме върнаха при родителите ми, но след няколко дни чистене на риба в магазина на баща ми сам пожелах да се върна тук.

— Тук има ли млад монах на име Благочестива Истина? — попита Сано с последна надежда да намери потвърждение за някоя от версиите на Рейко. Момчетата поклатиха глава. — Познат бил и като Мори Годен — добави Сано, произнасяйки истинското според съпругата му име на момчето, преди да влезе в манастира. По израженията на послушниците пролича, че името не им беше познато, което засили съмненията му относно историята на Рейко. — Какво знаете за Хару, момичето, което бе намерено край мястото на пожара? — попита Сано.

Младежите си размениха многозначителни погледи.

— Не се скъпи на услуги — отвърна мускулестото момче. — Двама послушници бяха изхвърлени от манастира, задето се срещаха с нея нощем.

Сано привърши храната си, благодари на послушниците за отзивчивостта, а после си поговори и с други, които му отговориха по подобен начин на същите въпроси. Когато свърши и с тях, Сано се отправи към жилищните помещения на бъдещите монахини.

Момичетата седяха в една стая и шиеха, докато една монахиня им четеше на глас части от сутрата „Черният лотос“. Сано пожела да разговаря с девойките и ги помоли да му опишат как прекарват дните си в обителта. Дните им не се различаваха особено от режима на момчетата. Очевидно те също се чувстваха свободни да си тръгнат, когато пожелаят; освен това потвърдиха склонността на Хару да прелъстява мъже. Всички изглеждаха здрави и доволни, а не недохранени или упоени.

— Сред вас има ли девойка на име Ясуе? — попита Сано.

Всички обърнаха глава към едно ниско и набито момиче на петнайсетина години, седнало близо до прозореца. Превърнало се в център на внимание, то поруменя от смущение.

— Не се притеснявай — успокои я Сано. Заради Рейко изпита съжаление, че намира послушницата Ясуе съвсем очевидно жива и здрава; в същото време беше доволен, че опровергава историята за момичето, убито от свещениците на „Черният лотос“. — Искам просто да знам дали някога си се опитвала да бягаш от храма.

— О, не, господарю — озадаченото изражение на Ясуе подсказваше, че не разбира защо й е да прави подобно нещо.

— Може би брат ти е искал двамата да си тръгнете? — предположи Сано.

Момичето сбърчи чело в недоумение.

— Съжалявам, но аз нямам брат — изрече тя тихо.

Значи не е сестрата на Благочестива Истина, който и да бе той.

— Тук има ли друга Ясуе? — бъдещите монахини поклатиха глава, като го гледаха открито. — Някоя от вас била ли е наказвана за това, че се е опитала да избяга? — Сано не се отказваше лесно. Вълна от отрицателни отговори премина през помещението. Това затвърди още повече убеждението му, че Рейко е била измамена.

Сбогува се с момичетата и се отправи към една ниска постройка със сламен покрив. Свещениците вероятно бяха отвели Благочестива Истина в болницата на храма.

Вътре в помещението имаше трийсет постелки върху дървени скари. Три монахини къпеха болните, поднасяха им чай и разтриваха гърба им. Сано мина по редовете, като оглеждаше внимателно пациентите. Никой от тях не отговаряше на описанието на Благочестива Истина.

Влезе лекар с тъмносиня престилка, коленичи до едно легло, където лежеше възрастен мъж, взе с лъжица някаква течност от една купа и я изсипа в устата на болния. Сано отиде до тях и попита лекаря: