Лора Роуланд - Якешину

Съдията я погледна оскърбено.

— Обидно ми е, че за да ме предумаш, залагаш на бащините ми чувства…

Но Рейко усети, че баща й поомекна, макар че изражението му бе все така строго, и каза:

— Моля те само за справедливо отношение…

— Съпругът ти знае ли каква „закрила“ си решила да осигуриш на Хару?

— Не — призна Рейко, — но той очаква да помогна на Хару да си възвърне паметта и ще ми е по-лесно да работя с нея тук, близо до замъка Едо. Пък и трябва да я опазя жива и здрава, иначе истината може никога да не излезе наяве. Освен това не искам съпругът ми да прибърза или да бъде подведен и да обвини погрешен човек…

Последва продължително мълчание. Рейко чакаше напрегнато, докато баща й, събрал връхчетата на пръстите си, ги съзерцаваше навъсено. Накрая отстъпи.

— Ако се държи прилично, може да остане няколко дни.

Рейко усети прилив на облекчение и радост.

— Благодаря ти, отосан — тя скочи и го прегърна. — Няма да съжаляваш! — той кимна и я потупа лекичко по ръката. — Ще ида да се погрижа за настаняването на Хару — каза тя. — После ще имам нужда от помощта ти…

Съдията се усмихна печално. Рейко побърза към гостната, където завари Хару седнала сама пред един поднос, върху който имаше празна купичка за чай и чиния с трохи от сладкиш. Момичето вдигна тъжни очи към Рейко.

— Той не ме иска тук, нали?

— Каза, че засега можеш да останеш. Ела, ще ти покажа къде ще спиш — и отведе Хару в онази част на къщата, където се намираха личните помещения. Плъзна встрани една врата и рече: — Това преди време беше моята стая.

Момичето пристъпи напред колебливо, като оглеждаше стените, украсени с фрески на цъфнали сливови дръвчета, полираните шкафове от тиково дърво, лакираните черни ракли и маси и повдигнатата на по-високо ниво ниша с писалище.

— Прекрасно е — рече тя с приглушен глас. — Как бих могла да се отблагодаря за щедростта ви?

— Просто се опитай да се съвземеш от ужасните си преживявания — отвърна Рейко. Забеляза, че Хару потисна една прозявка, и се приготви да си тръгва. — Изморена си. Сега първо трябва да си починеш.

Нареди на една прислужничка да й приготви леглото и се върна в кабинета на баща си. Баща й вдигна поглед от книжата си.

— Какво друго искаш от мен, дъще?

— Нужна ми е информация за някои членове на сектата „Черният лотос“ — отвърна Рейко.

— Хм — съдията отправи изпитателен поглед към дъщеря си. — Май съпругът ти не знае, че провеждаш самостоятелно разследване…

— Правя го заради него! Той има нужда от тази информация! — оправда се Рейко.

Баща й се навъси, но после вдигна ръце и ги отпусна в жест на примирение.

— Искаш да разбереш дали определени членове на сектата някога са имали проблеми със закона?

— Да — отвърна Рейко.

— Кого по-точно имаш предвид?

— Висшия свещеник Анраку, игуменката Джункецоин, свещеника Кумаширо и доктор Мива.

— Кумаширо — повтори съдията с неприязън. — Познавам го много добре. На практика не е нарушавал закона, но на тринайсет години обезглавява един ета просто за да пробва новия си меч. По-късно, вече като младеж, обикаля из града и търси да предизвиква свади; през годините убива още трима души.

— Но никога не е бил наказван, тъй като жертвите са били селяни? — предположи Рейко. Законодателството на Токугава позволяваше на самураите безнаказано да убиват ета и селяни.

Съдията Уеда кимна с израз на мрачно неодобрение.

— След третото фатално сбиване аз отправих предупреждение на Кумаширо и му наложих порицание. Той обеща да се владее, но поведението му стана още по-лошо. Започна да напада проститутки по незаконни публични домове. Преби две до смърт и удуши трета. Пратих Кумаширо в затвора за грубо престъпване на всякакви граници на почтеност. Трябваше да получи смъртна присъда, но понеже е от близък до шогуна клан, се измъкна само с голяма глоба и принудително влизане в манастир — съдията поклати глава със съжаление.

— Сега отговаря за охраната и е втори по ранг след висшия свещеник — поясни Рейко.

— Няма да се учудя, ако и сега продължава да действа по същия начин — добави съдията.

— А другите? — попита Рейко.

— Името Мива ми звучи познато. Мисля, че докторът се е явявал в моя съд… — съдията стана, отиде до една от лавиците, взе голям регистър и го запрелиства. — Да, точно така. Тук има информация за делото му отпреди шест години. Доктор Мива е бил задържан за измама — продавал е хапчета от рог на носорог, които всъщност са представлявали обли камъчета, покрити със сива боя, примесена със ситно скълцани котешки косми. Обикновено този вид измама се наказва със смърт чрез обезглавяване, но тъй като никой не бе пострадал, а и това бе първото му нарушение, постанових Мива да върне парите на своите клиенти и да прекара един месец в затвора… — той прегледа бързо сведенията и после добави: — Много интересно; главният ми помощник е добавил бележка, че доктор Мива бил в окаяно финансово положение и затова прекарал два месеца в затвора, докато накрая някакъв свещеник на име Анраку платил на клиентите му и го освободил.