Лора Роуланд - Якешину

Ето как Мива се бе присъединил към сектата, помисли си Рейко. Тя възприе криминалното му досие като доказателство за съмнителния му характер. Мива трябваше да бъде подложен на по-обстойно разследване.

— А да си се срещал някога с игуменката Джункецоин?

— Не, доколкото си спомням — съдията Уеда прегледа внимателно един списък с престъпници и поклати глава. — Не фигурира тук, поне не и с религиозното си име. Но може да има досие с истинското си име. Знаеш ли го? — Рейко поклати глава и описа неуместната външност и маниери на Джункецоин. — Може би в миналото е била куртизанка — предположи съдията. След продължително дирене по регистрите за някакво упоменаване на „Черният лотос“ той възкликна: — Аха, ето. Преди осем години при мен са довели някаква куртизанка на име Ирис. Тя и друга куртизанка са си съперничели за благосклонността на богат клиент. Ирис нападнала другото момиче и й издрала лицето. Осъдил съм я на бой с камшик. И отново има информация, добавена от секретаря ми, че скоро след като Ирис се върнала в квартала на удоволствията, някакъв свещеник на име Анраку платил дълговете й и откупил свободата й. Тя отишла в неговия храм и приела името Джункецоин…

— Значи и тримата имат тъмно минало — отбеляза Рейко, особено заинтригувана от насилието, упражнено от Джункецоин върху съперницата й. Възможно ли беше игуменката да е удушила жената, намерена сред пламъците? Дали не е пребила и не е направила опит да убие Хару, към която проявяваше толкова явна неприязън?

След като прелисти още няколко страници, съдията Уеда каза:

— Няма никакви сведения за висшия свещеник Анраку…

— Такава ценна информация за трима от четиримата нови заподозрени е повече, отколкото съм се надявала да получа. Благодаря ти за помощта, татко — Рейко скри разочарованието си. Фактът, че Анраку събираше в „Черният лотос“ хора с криминални прояви, говореше зле за неговия морал. Затова на всяка цена трябваше да се добере до повече информация за свещеника. Но как? После я осени една идея. Познаваше двама души, които биха могли да й помогнат.

— Дъще — съдията Уеда отправи към нея строг и в същото време изпитателен поглед. — Притеснява ме намерението ти да използваш информацията, която ти предоставих. Предай сведенията на своя съпруг и нека той се занимае с тях. Религията може и да е променила тези престъпници, но може и да са станали още по-опасни от преди…

— Не се безпокой, отосан — усмихна се Рейко и се сбогува. На излизане надникна в стаята на Хару. Момичето спеше дълбоко, а пред вратата й стоеше пазач. Само да можеше да докаже, че е толкова невинна, колкото изглеждаше!

Когато Сано пристигна в храма „Черният лотос“, дъждът беше спрял. Слънчевите лъчи проблясваха в локвите покрай главната пътека. Свещеникът, който бе придружавал Сано при първите разпити сутринта след пожара, го поздрави пред главната зала за богослужение.

— Добре дошли, сосакан сама. На ваше разположение съм.

— Благодаря ви, но днес искам да огледам храма сам — отвърна Сано.

— Както желаете — каза свещеникът, поклони се и се отдалечи.

Дотук с твърденията на Рейко, че от сектата се опитвали да ограничат разследването, помисли си Сано. Той се отправи към жилищните помещения на послушниците. Те бяха отдалечени, но иначе изглеждаха съвсем нормални и добре поддържани. Отвътре долитаха млади гласове, които припяваха монотонно пасажи от сутрата „Черният лотос“. Сано се канеше да влезе, когато гонгът отбеляза, че вече е време за обяд, и младежите се изсипаха навън от сградата. Струпаха се на верандата и загледаха Сано с любопитство. Той им се представи, докато оглеждаше румените страни и здравите им тела. Слуги донесоха храната. Сано опита от своята порция и установи, че пресните зеленчуци и юфката са много вкусни.

— Щастливи ли сте тук? — попита той послушниците, които се намираха близо до него.

Както дъвчеха с издути бузи, те се усмихнаха ведро и отвърнаха в хор:

— Да, господарю.

Сано забеляза, че наоколо няма свещеници, от които момчетата да се страхуват.

— Разкажете ми как прекарвате дните си…

Един юноша с издължено лице отвърна:

— Всички ставаме при изгрев-слънце и започваме да се молим. После закусваме.

— Почистваме си стаите — обади се мускулест момък на двайсетина години. — Свещениците ни обучават до обед и после ядем отново.