Лора Роуланд - Якешину

Хирата записа името и адреса на дърводелеца.

— Ще направя всичко възможно да предам убиеца на жена ти в ръцете на правосъдието — обеща той и проводи човека през приемната и от там до вратата.

Тълпата изобщо не беше намаляла. Хирата се качи пак на подиума и се приготви да слуша нови злочести истории. Имаше тягостното усещане, че пожарът и убийствата са само малка част от някакво много по-голямо зло.

В административния район Хибия, южно от замъка Едо, Рейко и Хару слязоха от паланкина под ръмящия дъжд. Един прислужник ги посрещна и разпъна над тях чадър. Рейко размени приятелски поздрави със стражите, но Хару ги погледна страхливо и се дръпна назад.

— Не се страхувай — Рейко прегърна успокоително момичето. — Тук си сред приятели… — и поведе Хару през мокрия двор. Влязоха в ниска дървена къща, прекосиха коридора и Рейко спря пред вратата в дъното. Почука и открехна вратата: — Отосан, татко? — после плъзна вратата докрай и влезе в стая, претрупана с книги, счетоводни тефтери и ръкописи. Дръпна Хару след себе си и двете коленичиха пред съдията Уеда, седнал зад дъбовото си писалище. — Добър ден, почитаеми татко — каза Рейко. — Моля да ме извиниш, че прекъсвам работата ти, но съм ти довела посетител. Има нещо спешно, което искам да обсъдя с теб…

Магистратът остави четчицата си за писане.

— Каква приятна изненада, че те виждам, дъще — каза той, поглеждайки Рейко с обич. — Очаквам да се запозная с приятелката ти.

Рейко представи Хару. Момичето стоеше с наведена глава и ръце, стиснати здраво в скута. Рейко обясни коя е Хару, и приветливото изражение на съдията помръкна.

— Отосан, Хару трябва да е в безопасност, затова я доведох тук. Надявам се, ще се съгласиш да я приемеш.

За момент съдията Уеда изгледа Рейко замислен, без да казва нищо. После се обърна към Хару:

— Разбира се, можете да се възползвате от гостоприемството ми… — гласът му, макар и любезен, бе лишен от топлота. — Да ви предложа нещо да се подкрепите? — и без да дочака отговор, плесна с ръце към една прислужничка и й нареди: — Заведи гостенката в приемната и й поднеси чай! — след като Хару и прислужничката излязоха, съдията скръсти ръце над купа книжа върху писалището си: — Защо реши да доведеш основната заподозряна на съпруга си тук?

— Не може да остане в храма Зоджо — отвърна Рейко и му разказа за нападението на Кумаширо. — Сам-сама е на света, а не мога да я отведа като гост в замъка Едо без официално разрешение, за каквото ще трябва да чакам с дни… Тук е единственото място, където бих могла да подслоня…

— Трябваше поне да ме попиташ… — упрекна я съдията.

— Знам и съжалявам — каза гузно Рейко, — но нямаше никакво време.

— И сега ме молиш да приема в дома си главния и единствен заподозрян по дело за палеж и тройно убийство? — попита Уеда.

Рейко само кимна, а съдията свъси гъсти вежди неодобрително.

— Как можеш да искаш от мен такава оскърбителна услуга?

— Засега няма доказателства, че Хару е престъпничка. Може да се окаже, че е невинна… — запротестира Рейко. — Освен това е в опасност и…

Съдията поклати глава.

— Но ако е престъпник, тогава представлява заплаха за останалите. А ти искаш да рискувам безопасността на своя дом, като й дам подслон… И какво всъщност те кара да смяташ, че е невинна?

Рейко му представи теорията си, според която вероятно момичето е трябвало да намери смъртта си сред пламъците, а впоследствие се е превърнало в изкупителната жертва. Съдията отправи строг поглед към дъщеря си:

— Предполагам, че срещу Хару има сериозни обвинения, иначе сосакан щеше да я е оправдал? — с неохота Рейко описа бурното минало на Хару, връзката й с оябун Ояма и лъжите, за които сама си беше признала.

— Това е предостатъчна причина да изхвърля Хару от къщата си и незабавно да я пратя в затвора Едо — в очите на съдията проблесна гняв. — Дори и да не те е грижа за безопасността на дома ми, поне можеше да проявиш уважение към положението ми. Авторитетът ми на съдия ще бъде накърнен, ако се разбере, че съм предоставил подслон на заподозрян в убийство…

— Ако аз бях в положението на това момиче, ти щеше ли да искаш хората да решат, че съм виновна още преди разследването да е приключило? — попита Рейко. — Щеше ли да позволиш да ме пратят в затвора?